Интересно е как от 9 кладенеца вода вадят, за да не признаят очевидното.
Хващат се като удавници за сламка за най-малкия вероятен намек някой някога да не се е усещал като българин, а не виждат хилядите примери в обратното - както местни свидетелества, така и впечатления и разкази на пътешественици и чужди дипломати.
Говоря не просто за 19-ти век, а за целия средновековен период и османско владичество и Възраждане.
Добре, да кажем, днес не харесваш българите, не искаш да имаш нещо общо с тях, но защо, по дяволите, невротизираш всичко, свързано с миналото и истоирята. Защото това е патологично състояние на цяла нация - невроза: биполярност, непреодолимо вътрешно противоречие, невъзможност за цялостност, излишен и опасен разход на психична енергия в себеразрушителни нагони, а не в съзидание и активиране на лечителни процеси.

Аз се чудя обаче на друго: как някои от нашите "спецове" по темата с лека ръка раздават българска история и историческо наследство в името на някакво имагинерно сближаване.

Я, да си представим какво би било, ако макетата сега бяха на наше място: ако ги бяха приели в ЕС, примерно, в началото на 90-те в рамките на Югославия, каквито хипотетични възможности е имало преди Милошевич да се появи на сцената. Да не мислите, че щяха да ни цепят басма? Щяха да искат автономия, права за имагинерното им малцинство, принаписване на българските фашистки учебници и т.н.

Никаква милост за юго-македонизма. Той трябва да бъде съсипан и смазан тотално. Може и един българин оттатък да не остане, но българомразците ще лазят!

Редактирано от goga на 06.08.19 00:31.