Мисля, че нашата теза е доста различна от представената. В този клуб малцина вярват в насилственото масово помакедончване във Вардарско - по-скоро става въпрос за унищожаване на крайните български симпатизанти, масата приема относително равнодушно новата ситуация и се адаптира в нея до момента, в който първото следвоенно поколение приема юго-македонисткия престиж и изтрива съзнателно всякакви компрометиращи спомени с българското минало, което в онзи момент е силно непрестижно, фашистко.
Между двете войни във Вардарско се зараждат процеси на регионализъм, който прави опит да се еманципира от българското. В този процес националната идентификация при много хора варира, но си остава отчасти българска: когато им изнася, са българи; когато не - макета от нов тип. Това е много характерно за левичарите, предимно младежи тогава.
Насилствено помакедончване има по-скоро в Пиринско. Като реакция възниква въоръжената съпротива на горяните там. В Скопско такива прояви липсват.Редактирано от goga на 05.08.19 17:46.