Има ги и двете форми:

"Тета ти Тана на свички комити им уши български знаменца за шапките. На людето им се отвори сърцето. Навсекъде се пееше песента „Нашата майка Стара България бог да речи да се разшири“. Полето ехтеше от наши песни. Най-любима беше „Ай да бегаме, море Васе, у Бугария, у град София“. Но това беше само един сон и скъпо платихме за него.

От София пристигнаха во Костурско видни костурчани от Костурското братство – опълченецо от Македоно-одринското опълчение Спиро Василев от Загоричени и Васил Стумбов от Вишени. Кемаль – Цильо Киров се лразвика насред село:
-Во Вишени пристигнаха българите и тука ке дойдат.

Той бил Стумбов, а не войска. Пред селото държа реч за мъките на българите во Македония и и за идното спасение. Той им плени сърцата на вишенци со неговата пламенна реч. Се разплакаха свички и викаха: „Да живее България, да живее цар Борис!“" "


А специално около Преспа мисля, че Панде Ефтимов беше разказвал, че в неговото село казвали "Болгарин/Болгария", но понякога ползвали и звука "ъ".