|
Аз, така, ще бъда ПРОТИВ ...
Нов отблъскващ национализъм ще придобие институционалния характер на „националния празник“ по повод 200 години от „освобождението на гърците“, както днес обяви Кириакос Мицотакис. И позицията на „ръководител на празненствата“ заема по решение на премиера и празнични снимки Яниа Ангелопулу. А именно човекът, който нанесе най-много щети на Гърция през последните 40 години: жената, която заради богатия си каприз натовари на гърбовете на гърците страховитите олимпийци (на ляв център, ляв рък Танос, ляв Халкия - ако си спомняте) дългът им, платен от сегашните поколения. Жената, която изгори противоположната гора с фойерверките си на партито, което последва церемонията по откриването (но не отиде в затвора - макар палежът да е криминално престъпно ...)
Жалко за Мицотакис: имах го за сериозен и приличен човек (макар че бях предвидил как ще политизира в сивата си партия). Човек трябва да поиска историк да разбере, че разказът за „революционни гърци, спечелили свободата си“, е измама. Изборът на тържества, които да се основават на този разказ, е националистичен, нетолерантен, позорлив и смешен. Ето защо:
Първо: Гърция не е била освободена сама по себе си през 1821 г. - но стана независима държава съгласно Лондонския протокол през 1830 г. (така че кой - Мицотакис? Неговите просветени съветници? - говори за „... 200 години от освобождението ... "Той не знае нито история, нито математика - как да правим екстри - нито гръцки - той знае какво казва ...)
Второ: гръцката държава не е създадена от силите на революционните гърци. След като гръцката революция е напълно победена на бойното поле през годините 1824-1827 г., гръцката държава е наложена на Османската порта от Англия, Франция, Русия и флота (където не се бият гърци ...)
Трето: историята от 1821 г. е невероятно сложна и интересна сложност, довела до политическа иновация - наложена от други за създаването на първата „европейска национална държава“ в Европа. Много интересно е да се мисли за това: за националните държави и техните въображаеми общности, за фалшивите лъжи и синдрома на съвместната принадлежност (казвам синдромът на стадото), за това дали те са допринесли за човешкия ход или за подкопаването му генериране на омраза и смърт за това дали е имало "матрици за създаване" (както твърдят сериозните националисти - напр. Йонас Драгумис) или дали е имало машини за убийства, терор и расизъм (както твърдя). Да превърнеш тази изтънченост в пряка националистическа поговорка за хризавите и за Велопидите е срам - и на първо място срам за Мицотакис.
Четвърто: изборът на Yianna Angelopoulou е необясним. Изглежда, че оправдава най-лошата версия на гръцкия упадък: страданието от манипулиране на „гордите хора“ с истории за гнило величие, пламнал патриотизъм и злощастна лъжа. Ще имат ли съответните „церемонии“ (защо ще има някакви „церемонии“, за да бъдем сигурни ...) естетиката на съответните „церемонии“ от диктатурата от 1967 г. или ще бъде призован Димитрис Папайоанно да ги модернизира?
Във всеки случай: Аз съм и доколкото мога да съм категоричен срещу тях. И отново и винаги срещу тях. Срещу всички онези, които ще превърнат идентичност на омраза (тоест още една идентичност на страха), в футанели, шлемове, сари, ятагана, кариофили, „свещени кости на гърците“, „кръв на турци“. Срещу онези, които определят (и то с основание) „клане“, ужасяващото клане на цивилните на Хиос, но настояват да нарекат „Унищожаване“ ужасното клане на цивилните в Триполица - тоест тези, които търсят самоличността на убийците убийството им. И в полза на онзи разказ, който казва, че хората могат да мечтаят за общ живот (съвместно съществуване) без хаджъри, ужасни знамена и убийствени „национални химни“.
За тези, които пишат химни на някаква „свобода“, те ви дават свобода с увреждания.
Триариди на Танасис, 31 юли 2019 г.
|
Гръцкия Ивайло Дичев