Академик Йордан Иванов: Българите в Македония

"През последните 100 г. на своя петвековенъ робски животъ българете въ Македония почнаха да се съвзематъ духовно и национално и все повече да крепнатъ въ надежди за посветли дни. Техното трудолюбие и напредъкъ бидоха справедливо оценени отъ великите европейски народи въ дипломатически постъпки, конференции и дори войни, признаха правото на македонските българеда се сдобиятъ съ посносенъ политически животъ. И когато, отъ две-три десетилетия насамъ, очакването на българския народъ се приближаваше къмъ своето осъществяване, тъкмо тогава му се противопоставиха политически замисли, идещи отъ Гърция и Сърбия. Те си поставиха за цел да отчуждатъ македонското население отъ българската му народностъ. Изпадиха се българскитемитрополити, свещеници, учители, затвориха се множество български училища, заграбиха себългарските църкви и монастири. По-събудените българе бидоха изтребени, на други отнети имотите. Българщината въ Македония е тамъ отъ векове и Българската екзархия е била дело преди всичко на македонския българинъ...

Политическите и етнографски промени, които въ течение на вековете засегнали земите на Балканския полуостровъ,докарали промяна и въ простора на българското етнографско землище. Въ тия борби българскиятъ народъ е излязълъ ощетенъ наистина въ своите краища, но е съумялъ да запази своята средина, въ Дунавска България, Македония и Тракия...

Северните делове на Епиръ и Тесалия, съ цела почти Албания, бидейки подъ българска власт при царете Симеона, Петра, Самуила, Асеня 2, тяхното гъсто славянско население възприе, вместо племенните си названия - общото име българе. В 1040 г. цяла Македония дигна големо българсковъстание съ Петра Деляна. Презъ 1067 г. се дигна друго възтание на западните българе въ Тесалия. Войвода им станалъ Николица. През 1071 г. стана третото големо възтание на македонскитебългаре. Възтанието бе замислено от българските велможи в Скопие, на чело со Георгия Войтехъ. В 1336 г. византийскиятъ императоръ Андроникъ 3 говори въ една своя грамота за българете въ Тесалия. През 1423 г. българете около Лариса се биятъ срещу турците...

Четири са главните етнички елемента, които са били въ борба с българското ядро въ Македония през течение на вековете: гръцкиятъ, сръбскиятъ, турскиятъ и албанскиятъ...

Гръцко-българската етничка борба въ Македония е била многовековна и силна.Тя не е завършена и въ наши дни. Македония първа почва борбите съ гърците за български църковни правдини. Поробениятъ подъ гръцкото духовенство български народъ се бори 40 г. докато да извоюва правото да се моли Богу на свой матеренъ езикъ и да има архипастире отъ свой български родъ. Тая борба, която закрепни българската национална свестъ и даде единство на българската мисъль, която роди Българската екзархия, се захвана пак въ Македония. През 19 в. захвана изобщо възраждането на българския народъ. Първи беха българските еснафи въ Солунъ, които още около 1830 г. се загрижиха за българско келийно училище. Въ Солунъ се отвори първа българскапечатница въ 1838 г. В 1865 г. се отвори и девическо българско училище. Солунъ броеше 10 000българско население...

Въ южна Македония българскиятъ елементъ достига до южната линия - Грамосъ, Бистрица, Бяло Море, Снежникъ планина, Островското езеро, Енидженското блато, устието на Вардаръ, Солунски заливъ, Лагадинско езеро до Бук на Места. На северо-изтокъ българското население на Македония се слива съ свои еднородци въ България преко Осогово, Рила, Родопите. Българското население въ Македония по численостъ спрямо другите етнички групи взети заедно, има абсолютен превесъ, въпреки големите изселвания въ България. То брои около 1 100 000 души...

Известни са обстоятелствата при които славянското население въ Македония свърза съдбините си съ своите мизийски тракийски едноплеменници и заживе съ ново национално име "българе".Благодарение на расовото и езиковно единство на славянете въ Мизия, Тракия и Македония, благодарение на общата имъ държава, вера, книжнина, обще-българското национално съзнание така закрепна у техъ, че след вековни патила, нищо не бе въ сила да съкруши това съзнание. Напротивъ, то стана лостъ които подигна българщината, възроди я, като я подготви да даде най-милите си жертви, за да изкупи и уздрави своята свобода. Тая българска национална свестъ се е изказвала въ течение на единадесет века въ най-разновидни прояви въ живота на македонския българинъ: въ езика, въ политическия, воененъ и общественъ животъ, въ духовното и училищно дело. Тия прояви са най-явният белег за българщината...

На 19 февруари 1878 г. се сключи Санстефанския миръ. И тамъ, подобно на Цариградската конференция, руското правителство призна вековните права и желания на българското население въ Македония.- единение съ мизийските и тракийски свои събратя, въ една обща държава...

За българския духъ на македонците говорят и известните на всички политически и четнишки движения въ Македония през последните десетилетия. От тех ще припомним за големото Илинденско възтание и за 20 000-во Опълчение през 1912-13 г., което взе участие въ войните за защита на общебългарските интереси против турци, сърби и гърци...

През 1910-11 уч. г. броят на българските училища,учители и ученици въ Македония бе следният: училища 1081, учители 1763, ученици 56 440. По сведения отъ 1910 г. въ Македония българетеимаха 1139 църкви, 155 параклиси, 62 монастира, 1132 свещеника, 7 архиереи...

Македония презъ 1912 г. е била населена отъ 2 300 000 души отъ които 1 100 000 българе, 540 000 турци, 253 000 гърци, 184 000 албанци, 77 000 власи и др..."

Редактирано от komitaO3 на 30.07.19 00:07.