В това предаване от 13 юли, едно фундаментално неточно нещо казва собственикът на агенцията БГНЕС Любчо Нешков.
Не е точно неговото изявление, че само в медиите на опозиционното в Македония ДПМНЕ-Вальево имало антибългарски статии. Такива статии, или подход към определени „горещи“ теми, има и в медии близки на управляващия в Македония т. нар. СДСМ на премиера Зоран Заев.
А, със сигурност, ако не директен антибългаризъм, тогава има много тенденции и конкретни радио и телевизионни предавания, както и статии в медии близки на т. нар. СДСМ, които са с конфронтационнен, дефокусиращ, подвеждащ и манипулативен подход спрямо историческите факти, чието тълкуване е основния препъникамък в българо-македонските отношения.
Тезата на другия гост в предаването, Николай Коев, дългогодишен кореспондент на БТА в Белград и Скопие, че „плодовете от тази методична и доста... настапателна сръбска политика, все още виреят в Македония“, не, че не е точна, но, според мен, проблемно е да се слага в пряка връзка със сегашна Сърбия, в смисъл, че тази държава оказва (пряко) влияние на процеса на (евентуалното) българо-македонско приближение.
Смятам, че начините на разсъждаване, които пречат на едно българо-македонско приближение, в самата Македония, вече са саморазвиващи се и автохтонни, представят специфичен и отделен феномен, имащ далеч по-голям потенциал за конфронтиране с България и с историческите факти, отколкото това има сръбския национализъм - като безспорно основна черта на сръбската държавна политика - чийто, пък, основен фокус и враг, в момента, не са българската държава и българския народ.