Димчев, Църнушанов, всички пишат за градовете. Градското население и настроенията в него между 1920-1941 в Македония не отразява пълната картина. Там да си комунист, социалист, та и националист е било модерно. Винаги е модерно да си различен и нещо повече от останалите.
Масата си живее по селата, а в този период още повече. В градовете и пограничните зони има над 80 000 сръбски заселници, полицай, войници и офицери със семействата си. От тях между 41ва и 44та излизат над 4000 четника на Дража. Те са повече от партизаните. Та партизаните имат повече сблъсъци във Вардарска Македония с четници и балисти, отколкото срещу българи и германци.
Както и днес, като отидеш в Гърция и срещаш нашенци по селата, както "Охрана" навремето е с участници от селските райони, още повече важи за Повардарието. Селата масата е с чисто българско самосъзнание и консервативни разбирания. Местните комунисти започват първите си прояви в градовете. Не успяват да се закрепят в селата, защото нямат подкрепа извън роднините. Точно обратното на цял свят.
Много различно е с отряда на Дичо Петров. 100 души дезертирали партизани с български униформи прекосяват цяла Македония, през селски райони и стигат до пернишко и софийско където дават сериозните си сражения и там са разбити.
Нормално и логично е да се анализират настроенията в градовете, с повече хора на едно място, образовани и "актуални" в събитията. Половината население, ако не и повече обаче живее на село. Сръбски стражар и бирник са виждали веднъж-дваж в месеца. Почти всеки е с роднини в България. От селските райони в Македония са и мобилизирани в българската армия, а от градските в сръбската. Има ги данните в мобилизационните списъци български и после македонски, когато в края на 1944 се обявява всеобща мобилизация там. От 110 000 мобилизирани македонци, към 44 000 вече служили в българската армия, пуснати да се върнат след Крайова.
Казвал съм, че имам роднини даскалували и служащи "долу" в периода 41-44. Селата са чисто български. В смисъл, никой не прави разлика между българин и македонец.
Дори повече, често им е забранявано да носят народни носии до 41ва. Не са пускани селяни в града или са арестувани ако носят носия. Затова като идват българите всичките слагат носиите. Гордост е било да си я пазиш и носиш с идването на българите. Ако ви се вижда странно защо в старите снимки и филми има толкова хора в народни носии да срещат българските войски - това е причината. Не, че не знаят какво е костюм и каскет.
Все ми е било странно разминаването между прочетеното от иначе изключителни автори и спомените на близките. Може би, защото едните търсят обяснение в наблюдавани събития, а другите ги предават като преживяни.