Зависи. Ние никога не сме ламтели за територии, в които хептен липсват българи, както сърбите, например.
При нас най-проблемни щяха да са "бившите" българи от Поморавието и евентуално турците в Тракия и Северна Добруджа. Говорим за сценарий, при който печелим Първата световна война. Максимумът като територия, който се е предвиждал за нас - си е бил в границите на българското етническо землище: делтата на Дунав, Одринско /ако приемем, че не бяхме направили глупостта да започваме Втората балканска война/, на юго-запад - максимум до корчанските села и селата на север от Костур, на запад - Ниш, на юг - до Солун.
към 1915-18 г все още е имало шанс за тарйна ребългаризация на Поморавието с Ниш. Трябвало е време - 3-4 десетилетия и всичко е щяло да си дойде на мястото.
И в друга тема преди време бях показал разсъжденията на български общественик и писател от онова време /1917 г/, в които той визионерски се опитва да предвиди какви биха били предизвикателствата пред България, ако спечели войната. И той си го казва: ще има нужда от огромна работа за приобщаване на значителни масиви етнически малцинства.
Но все пак говорим за национална държава, която се стреми да обхване поне горе-долу максимума от етническото българско землище.
Сърбите се опитаха да заграбят напълно чужди им етнически територии. Със създаването на Югославия се опитаха да намерят изход от задънената улица. Но очевидно по този начин не е могло да се получи нещо трайно.
Затова сега много сръбски анализатори анатемостват деня, в който е създадено Кралството на сърби, хървати и словенци. Според тях това е било огромна грешка. Трябвало да се създаде държава максимално обхавщаща сръбските етнически граници, другото да не бъде включвано.

Виж, ако бяхме тръгнали да възстановяваме България от времето на Крум - щеше да се стигне до положението на сърбите днес, че и по-лошо...

Редактирано от goga на 07.07.19 16:14.