|
Георги Стоянов, от Бугариево, Солунско, глава на 5 членно семейство, заселен в Пловдив. "Напуснах родното си място от страх понеже андартите от селата Конаре и Кукиния през 1914г. заклаха свещеника ни Атанас Николов и бакалина Иван Каравидов, нанесоха побой на други наши съселяни, а солунския владика ни обра църковната каса, разполагаща с 200 лири турски. Така по тоя начин тормозени и притеснявани даже не посмяхме да ожънем нивите си, които бяха за сърп. С изключение на 3-4 семейства, всички други около 150 семейства, потърсихме прибежище в Майка България".
Стоян Граматиков, от Варово(Киречкьой), Солунско, глава на тричленно семейство, заселено в София. "Избягах впрез 1913г. вследствие на насилие от страна на гърците-арест на остров Трикери, само по простата причина, че съм българин".
Димитър Иванов, бежанец от Воден, заселен в Пловдив. "След затварянето на училището и присъствието на гърците аз не можах да остана там, тъй като желаех да продължа образованието си на български и избягах в България на 29 август 1914г."
Христо Тусчиев, бежанец от гр. Воден, глава на тричленно семейство, заселено в София. "Напуснах родното си място, защото не можех да живея с гърците и през 1919г., изцягах в България".
Васил Кузов, бежанец от Габрин, Костурско, глава на 4 членно семейство, заселено във Варна. "Напуснах родния край по причина на туй, че е бил член в един от комитетите на ВМРО, бил е заплашван от гърците с убийство. След като заплатил 100 златни турски лири на гръцкия училищен инспектор и агент на гръцката Обществена безопасност г-н Леондис, успял да избяга през Солун в Америка, откъдето се завърнал в България. Семейството му е изпъдено от Македония на 1 септември след отстъпването на българската армия и след двумесечно разтакане из гарите в Сърбия, след оставянето на целия имот, който е бил ограбен от гърци и французки войници, се е прибрало в България на 8 декември 1916г.".
Лазар Янакиев, бежанец от Габрин, Костурско, глава на 4 членно семейство, заселено във Варна. "Подтикнат от патриотизъм не можах да понеса гръцката тирания. Не можахме да останем под новия ярем. Продадохме всички имоти и дойдохме в свободна България".
Кузман Антов, бежанец от Галичник, Дебърско, глава на 6 членно семейство, заселено в Горна Баня, Софийско. "Не можахме да останем там, защото родното ми място се завладя от сърбите. Избягахме на 11 ноември 1918г.".
Димитър П. Турфиев, бежанец от Горенци, Костурско, глава на 3 членно семейство, заселено във Варна. "При невъзможност да живее в Македония под турска власт при режима, който бил установен тогава, напуснал е през 1910г. родното си място и е отпътувал за Америка, аткъдето след 12г. се завърнал в България през 1922г. Съпругата му Евгения Димитрова, напуснала Македония, понеже цялото и семейство, а най-сетне баща и, били подложени на терор, побоища и насилия.
Саморъчно подписал и добавил: Дайте ни. Дайте ни да учим на родния ни език, да слушаме словото Божие на български и ние ще се завърнем в скъпата ни родина Македония. Подпис-Димитър Турафиев".
Траян Христов, бежанец от село Градобор, Солунско, заселен в Горна Джумая. "Напуснах родното място на 14 август 1914г., понеже ми се отнема в живота да се чувствам национално свободен".
Редактирано от komitaO3 на 02.07.19 00:45.
|
Бежанци в България
