Сравнението ти не е правилно.
При комунизма в България, обикновеният човек среща ежедневно дефектите на системата, щото живее в нея. Вижда несправедливостите, своите хора, който получават повече и т.н. Затова не могат да бъдат толкова силно вярващи.

Докато в Р.Македония с националната идентичност е съвсем друго. Просто сменяш думичката българин с думичката македонец. Тази македонска регионална идентичност си съществува. Още повече преди 1941г. и тя е забранявана наравно с българската. След 44г. признаването на македонска нация в Югославия се има за голям успех от обикновенните хора. Както и езика, преди това също е забраняван.
Постепенно и езика и съдържанието на етикета македонец се дебългаризират с десетилетия. Става плавно. Вкопчването в македонското всъщност обикновените хора там го приемат като антисърбизъм. Много сърбоманите по югославско време не се определят като македонци, а като югославяни.

Те си пазят родовата и етническа памет. Просто си сменят името. Затова колкото и да им се иска на сърбоманите и на Белград - ВМРО да не е включено в македонският идентитет...не могат да го направят.

Старите поколения македонци в комунистическа Югославия...излизат от един конц. лагер - Кралска Югославия. Където македонските диалекти са забранени, където името македонец като регионално е забранено. ВМРО, Илинден, Гоце Делчев да се споменава е забранено, в училищата и в публични институции всичко е на сръбски. Полицаите и жандармеристите са сърби. Няма гимназии(изключение две), камо ли университети. Почти цялата администрация е сръбска. В по-голяма част от периода няма съд, защото Македония е в режим на военно положение и конституцията на Кралска Югославия не действа, управляват пряко сръбски военни и полиция, сръбски колонисти по селата.
На фона на всичко това в комунистическа Югославия им признават езика - като македонски, във училища и университети - македонски, няма сръбски колонисти по селата, институциите са на македонски. Гоце Делчев е признат за герой и т.н.
На фона на всичко това, хората го имат македонизма за голям успех. Само интелигентните забелязват вече суфистицираната и перфидна сърбизация чрез подмяна на езика, преиначаването на историята, новата сръбска колонизация - под знамето на професионалисти (стручници), в новоткритите университети идват да преподават сърби...то няма местни македонски кадри от кралско време, другите са в България. Вкарват се сърби и сърбомани удбаши по нови институции - телевизии, радиа, които определят общественото мнение. Но сърбите са зад кулисите, а сърбоманите лицето - хората виждат ето македонци и т.н. Да не говорим за масовата урбанизация и миграция от град в село. "Новото" след 1944г. просто се приема като градски начин на живот. С миграцията в града се къса връзката с предното поколение много повече и човека е изложен на влиянието на институциите. Сърбизацията в езика е именно много силна в терминологиите. В селския начин на живот не им трябват специализирани думи за много неща от различни области на градския живот и науки, затова ги нямат. И съответно с образованието тези думи идват сръбски. и хората не го приемат като подмяна, щото просто нямат думи за такива неща и много лесно се налагат. Телевизията им бичи на сръбски редовно освен на македонски. Учат история и на останалите югославски народи и изобщо почват да възприемат своята история естествено обвързана с тази на останалите югославски народи. Затова сръбската пропаганда много обича да татаросва българите. Македонците са възпитавани в югословенство, ако и българите са славяни и то южни може част от привързаността възпитавана към славянското да се прехвърли към България. Затова редовното приравняване на българи с татари е важно и т.н.
Сваряват ги постепенно и с скрита сърбизация под етикета македонизъм. Като жабата и горещата вода.