Проблема е че всички бежанци от Беломорието в България са интегрирани. По една или друга причина, беломорци остават леко чужди и във Вардарско и в Централна и Източна Европа. А тук няма останали компактни общности. Разтварят се като захар в топла вода. Защото тук не се чувстват чужди. И затова и тук не се шуми около тях и останалите им роднини. Единици като Благой Шклифов, Любка Рондова, Христофор Тзавелла са шумяли. Гледам ги и нашите по Пловдив. С Филип Кляшев сме приятели. Има роднини останали там, но е ходил само веднъж. Интересна му е историята, а не роднините там. За него Гърция е Метеора и Халкидики, а не роднините му в Костурско. Но не дава и дума да се издума че е нещо различно от българин. По "Кап. Райчо", имаше и потомци на войводата Шкуртов, пак от Костурско. Пазеха спомена за родния край, но нищо повече. И на Постол войвода племенничка имаше до скоро тук, раждана в Боймица. Просто повечето от тях тук са си устроили живота чудесно. Чолаковите, на една ограда сме в Пловдив, са изселници от Драмско, след 1944г. Половината просто бегло отбелязваха че са преселници от...Гърция и толкоз. Някак си тук го няма този жив интерес, какъвто е запазен сред изселниците във Вардарско, Полша, Чехия и Унгария. Захар в топла вода. Само леля Мария Граматова ме кандърдисва да ходим при роднините и в Зърнево. Ама ме е страх да возя 90г. жена...
Затова и при нас липсват подобни филми. Няма кой да ги снима. Самите потомци са дезинтерисирани. А там за да те приемат, трябва да отидеш при някой. Иначе ще е като чичака в Костур от горния филм. Що говориш македонски? Ми щото всички го говорят. Ама не съм македонец. Любка Рондова беше си ходила в Шестеово при роднини. Много топло си я приеха. Ама не мога да намеря клипа.
Беломорието е кауза. Години трябват да се зарови човек там, за да успее да влезе под кожата на 4-5 човека...
А този автор, много надъхан. И арогантен. И си е македонист. Филма му светкавиччно след излизането му, бе качен във Фейсбук от популярния тук Дунек. Не случайно.