Все същата точка на кипене. Не е до езика, а народностното чувство на населението, заявено като българско. За разлика от сръбските, гръцки и униатски училища, плащани отвън, екзархийските се плащат от македонци. Книгите и читанките влизат от България, но се плащат от македонци.
Кой им пречеше да си поръчват, купуват и учат по други - Фердинанд, офицер някой, поп от България?
Пак се гледа дървото, а се изпуска гората.
Огромна е разликата в македонската памет в България и Вардарска Македония. Тук можем да почетем Сандански, Хаджидимов, Вапцаров, наред с Михайлов, Александров, Гоце и Даме. Македонците за самостойност и македонците за България. Северна Македония не може да ги слави наедно! Илинден на българската национална свест на борците за свобода все едно ги е нямало.
Имало е и "предначертание", сръбска пропаганда, руска политика, австрийска политика, гръцка пропаганда, български интереси и политика, турски репресии. Вътре в Македония огромно число сами учещи, плащащи, строящи български училища и църкви с даскали и попове местни. Това не се вижда от Вардар днес, а не граматика от 1905, дето никой не я е оценил, поръчал, платил, учил по нея и запазил. Дори да се извади такава е дърво, не е гора!!!
|