Преселенията на българи във Влашко, без тези непосредствено след падането под тосманско владичество са: 50-60 000 семейства в 1598г., 160 000 души към Влашко, Молдова и Бесарабия в 1774г., 72 000 семейства в 1787-1792г., към Влашко и Русия(по румънски източници 7-8 000 семейства), 40 000 от югоизточна България към Влашко и Бесарабия в 1793-1794г., неизвестен брой от Враца и Тетевен в 1800-1801г., 13 000 към Влашко в 1806-1812г., 20 000 във Влашко и Молдова в 1829-1830г. Данните са като цяло противоречиви и с неясен брой, както и смесваща се информация, застъпващи периоди и т.н. Към 1838г., българите са 10% от населението на окръг Илфов(с Букурещ), а в самия Букурещ са 14% от 60 000 му население. В 1819г., във Влашко са установени 17 000 семейства българи(нови заселници) или 8-10% от цялото население, което е 1 200 000.В самото Влашко, са локализирани 425 населени места, в които са се заселили българи, за периода 1739-1834г.(има много села, в които са само по 1-2 семейства). Компактно българите са населявали около 160 села във Влашко. Запазените до днес български говори във Влашко, са огледални на българските говори от Мизия, а именно: видинско-ломски, цибришко-огостенски(козлодуйски), белослатински, искърско-витски(плевенско-марашки), никополски, мизийски, павликянски.

Етнонима sirbi, използван за българи, се появява за първи път през 17в. във Влашко. Според Г.С.Раковски: "Власи наричат българи сърби и езика им сърбещи, а молдованите ги наричат чисто булгари и язика им булгарещи, защото сърби после падения Българии имали в Влашко влияние, а в Молдавии никак не успели да добият такова".

Редактирано от komitaO3 на 25.06.19 18:44.