|
Интервюто е отпреди 7 години, но е ценно с това, че говори съпругата на Благой Шклифов - разказва за неща, които не са известни за широката публика.
"Книгата на проф. Благой Шклифов (1935 – 2003) „На кол вода пиехме” беше издадена за пръв път в България и представена официално на 31 януари 2012 г. в Националната библиотека в София. За това – какви са били езиковедческите интереси на проф. Благой Шклифов, както и какъв е споменът за него в семейството му, Агенция “Фокус” разговаря със съпругата му Екатерина Шклифова, която също е езиковед по професия.
Фокус: Г-жо Шклифова, какъв е споменът за проф. Благой Шклифов във Вашата фамилия?
Екатерина Шклифова: Благой беше изключително слънчев, весел, жизнерадостен, човек оптимист и вярващ във възможностите си. Като баща беше прекрасен родител, като съпруг беше отличен съпруг. Той беше много контактен човек, имаше безброй приятели – това го каза и академик Михаил Виденов на представянето на книгата.
Фокус: Какви са били неговите интереси в българската езиковедческа наука?
Екатерина Шклифова: Занимаваше се с диалектология и аспирантската му защита беше на тема костурският говор. Много държеше да събира материалите си на магнетофон. Да прави дълги текстове, защото в дългия текст се виждат истинските характеристики на съответния говор. Всеки текст е интересен за диалектолога, дори една готварска рецепта. Беше ръководител на групата по етнолингвистика в Института за български език. Една от книгите му е - за пастирската терминология в Костурско и Леринско. Бих искала да спомена и една от теоретичните му книги – „Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика”, която претърпя две защити, защото се оказа, че нашите българисти не са особено добре подготвени и не са в тон с модерното разглеждане на този проблем. Подкрепиха го романистиката, проф. Денчев и други.
Фокус: Имал ли е възможности за проучвания на терен и в кои райони?
Екатерина Шклифова: Той обиколи цяла България. Проучванията му бяха въз основа на информация от бежанци – преселници. Успя да отиде в Гърция през 2001 г. и да направи там запис, който публикува в книгата си „Български диалектни текстове от Егейска Македония”. За щастие, тогава стоя там много кратко, буквално няколко дни, направи си записите и се върна. Но, второто му пътуване, което имаше за цел да обогати материала за книгата „На кол вода пиехме”, за съжаление завърши трагично.
Фокус: Катастрофата се е случила при второто му ходене в Гърция?
Екатерина Шклифова: Да, това му беше второто пътуване в Гърция. През годините е подавал молби за виза, но не получи. Когато чичо почина, моят свекър - бащата на Благой, и Благой поискаха визи, като обясниха, че има смъртен случай и искат да се простят с роднината си. Но Благой така и не получи виза, виза получи свекър ми и така той не можа да присъства на погребението в родното село Черешница.
В социалистическо време, аз си направих паспорт и бях решила да посетя неговия край. Сама, разбира се, защото него не го пускаха. Предположих, че след като съм родена в централна България, и че нямам нищо общо с Егейска Македония, гръцките дипломатически служби ще ме пуснат.
Фокус: Какво се случи?
Екатерина Шклифова: Отидох в посолството и там отвориха един тефтер. Най-напред ме попитаха: „Къде си родена?”, аз казвам: „Централна България”. Там виси картата на България и показвам къде съм родена - не съм родена на територията на Гърция. „При кого ще ходите?” - измислих нещо. И извадиха този черен тефтер, видяха, че името ми е Шклифова – то е известно и рядко име и знаеха за кого се отнася. Така и не ми дадоха виза.
Фокус: След това ходили ли сте?
Екатерина Шклифова: Не, не съм ходила. Съжалявам, защото аз имам интереси към едно село, намира се, мисля, че вече в пределите на Солун, Градобор. Правила съм записи от информатори, преселници от Градобор, говорът е много интересен, но ми се иска да го видя. Благой ми беше обещал, че при следващото си пътуване ще ме заведе.
Фокус: В книгата „На кол вода пиехме”, която беше представена в София, има ли нещо по-специфично?
Екатерина Шклифова: Всъщност това е един езиков документ. Езикът на информаторите е автентичен. Историческите факти са автентични. Автентични, истински, са имената и на информаторите, и на споменатите лица, и топонимията - микротопонимия и макротопонимия. Всичко е документ и това е едно документално произведение.
Фокус: Какво е било отношението му към България? Има ли нещо, което сте запомнили, нещо, което Ви е направило впечатление, нещо, което е казвал?
Екатерина Шклифова: Обичаше страната си, гордееше се, че е българин и работеше за България.
Фокус: Кои са някои от по-известните трудове на проф. Благой Шклифов, по-значимите в езиковедска област?
Екатерина Шклифова: Аспирантската му работа е „Костурският говор”. После излиза речникът на костурския говор. После – „Долнопреспанският говор”, който с голяма любов писа и си го ценеше най-много, беше му любимото дете.
Фокус: Имал ли е възможност да представи някои от тези книги, да речем в Македония, освен в България?
Екатерина Шклифова: По сведения на един наш познат, много бързо и съмнително се изчерпа „Долнопреспанският говор”. Вие знаете, че езиковедските книги не се купуват много често. Както изглежда, гръцкото посолство ги е изкупило с кашони, за да няма следа. Тази книга е хубаво да се преиздаде. Тя излиза през 1979 година и оттогава не е преиздавана.
Фокус: Акад. Михаил Виденов спомена за една идея на проф. Шклифов - за обогатяване на българския речник с думи от западните български краища. Нещо повече може ли да кажете за нея?
Екатерина Шклифова: Благой написа студия по тази тема - за разширяване на диалектната основа на книжовния български език, със заглавие „Македонската книжовна норма е нелегитимна”. Защото той изследва историята, създаването, но - декретното създаване на македонския език и дейците, които го създават. От правно гледище тя е нелегитимна.
Фокус: Защо?
Екатерина Шклифова: Защото, при гласуването с малцинство е взето решението за създаване на македонския литературен език. В комисията е имало големи спорове, но аз не мога да ви кажа подробности. Защо е важно това? Важно е, защото българският литературен език е създаден на източнобългарска основа, тоест специфичната лексика на западните говори, която може да влезе като дублетни форми в книжовния език, не е направено. И, фактически, ние отдалечаваме това население по този начин в България. Някои фонетични явления също трябваше да бъдат застъпени и той всъщност беше създал група, която нищо не направи, разбира се, за постепенно навлизане в оборот на лексикални единици като дублетни форми в българския книжовен език.
Фокус: Кога е работил по тази тема?
Екатерина Шклифова: Той работи дълго, макар че е кратка студия. Тя е отпечатана в 2003 година, но той работи преди това две години. Книгата имаше значителна история, друго заглавие фигурираше в плановата му работа. Точното заглавие е - „За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление” с подзаглавие „Македонската азбука” и книжовна норма са нелегитимни”.
Фокус: Какво включва пастирската лексика, която е събрал?
Екатерина Шклифова: Събира лексеми, отнасящи се до овчарството, до по-големите животни като волове, крави. Това е етноложка работа. На последната му докторантка беше поставил задача – овчарската терминология в Софийско и доколкото знам, тя я защити и стана доктор.
Фокус: Бил ли е университетски преподавател?
Екатерина Шклифова: Да. В катедрата по унгарски език в Софийския университет преподаваше историческа граматика на унгарския език и унгарска диалектология. От 1949 до 1964 той е прекарал в Унгария, завършва висше образование там. Завършил е българска и руска филология. Имаше интерес и към темата за старобългарския субстрат в унгарския език. Написа една доста обширна статия, която е публикувана само на унгарски език, но мислеше да направи голям труд. Темата за старобългарските заемки в унгарския език я е разработвал проф. Кнежа; Благой ползваше неговите работи и освен това – правеше проучвания при ходенията си в Унгария. Професор Кнежа е писал за славянските заемки в унгарския език, но в много от случаите е бил неправ за точния им славянски произход. Оказва се, че в унгарския език действително има старобългарска субстратна основа. Темата беше значима, той мислеше да я разширява, издаде я на унгарски език, на български не е излизала. После стана стипендиант на Славянския комитет и записа диалектология, аспирант е на проф. Стойко Стойков и така идва в България.
Денка КАЦАРСКА"
Редактирано от goga на 15.06.19 07:25.
|
Да си спомним за един голям българин
