|
|
| Тема |
 това беше само един сон и скъпо платихме за него |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 11.06.19 19:59 |
|
|
|
"Загоричени беха принудени да изберат комися и да отидат во България, во град Битоля, за помощ. Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да не брани нас българите от издевателствата на гръцките полицаи и италианските им приятели. Той имаше учено во Германия и родителите му беха от костурското село Жужулци. Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя настрани. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.
............................................................
Тета ти Тана на свички комити им уши български знаменца за шапките. На людето им се отвори сърцето. Навсекъде се пееше песента „Нашата майка Стара България бог да речи да се разшири“. Полето ехтеше от наши песни. Най-любима беше „Ай да бегаме, море Васе, у Бугария, у град София“. Но това беше само един сон и скъпо платихме за него.
От София пристигнаха во Костурско видни костурчани от Костурското братство – опълченецо от Македоно-одринското опълчение Спиро Василев от Загоричени и Васил Стумбов от Вишени. Кемаль – Цильо Киров се лразвика насред село:
-Во Вишени пристигнаха българите и тука ке дойдат.
Той бил Стумбов, а не войска. Пред селото държа реч за мъките на българите во Македония и и за идното спасение. Той им плени сърцата на вишенци со неговата пламенна реч. Се разплакаха свички и викаха: „Да живее България, да живее цар Борис!“"
Редактирано от goga на 11.06.19 20:00.
| |
| |
| 
|
|
