Преди няколко дни се прибрах от служебно пътуване до Португалия. Симпатична страна, но останах малко изненадан, че не са кой знае колко по добре от нас.
Летището в Лисабон ми направи впечатление на доста старо, неприветливо и хаотично. Оттам хванах такси до едно съседно градче. Няма климатик, свалени стъкла, прах и задръстени пътища. Тесен експресен път пълен с коли се вие между райони с добре познати на вид, захабени блокове и кооперации. Тревясали пространства между тях и тук-таме простори с дрехи. Често олющени фасади. Покрай пътя избуяли треви и буреняци.
Лисабон е град с характер и свой облик, има какво да се види. Седем тепета, гледките надолу са супер. Централната част е повечето стари къщи и кооперации повечето от които отдавна небоядисвани, част покрити с много стари фаянсови плочки, тесни улици и улички. Централния площад е големичък, но няма много впечатляващ вид като за толкова стара колониална империя.
За обед се хранехме във фирмения стол за служители. Готвено, все едно си в старо соц предприятие, с табли. Колегите западняци подмятаха, че пак ще ядем варено месо. Десертите като в БГ, мляко с ориз, крем карамел. Вечерите ни водеха в добри ресторанти, обслужването е много добро. Но храната им нищо особено. Има много риба и морски дарове, но непретенциозно приготвени. В един класен ресторант с жива музика Фадо и цена на основното ядене от 30 до 60 евро ми сервираха полусварена полупечена риба с кокаляци и картофи тип манджа. Имат доста кози сирена и други кози мезета които португалците лапаха, но аз учтиво отклоних след като опитах.
Португалците ми се видяха свестни и прями хора, не усетих никакво хитреене, простеене и други подобни. Ниската раждаемост и емиграцията и на тях са големи проблеми. Много млади квалифицирани кадри отиват да работят в по-развитите европейски страни. Повечето имигранти от Бразилия и други бивши колонии идват с надеждата да се прехвърлят в по-развита страна.
Като цяло мисля, че ние българите не трябва да подценявме толкова своята страна и култура.
|