|
|
| Тема |
 Когато Великите сили... |
|
| Автор |
komitaO3 (български) |
|
| Публикувано | 07.06.19 23:38 |
|
|
|
...те прецакат и поставят началото на 100г. братоубийствени вражди на Балканите.
Лондонския мирен договор май 1913г.
На 15 декември Решид паша предлага[6] създаване на автономни области Македония и Албания под сюзеренитета на султана и допуска присъединване на Беломорието към България с териториата му между Кавала и Дедеагач[7], като останалата част от Одрински вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, но българското правителство пропуска стратегическата възможност, да има автономна Македония, по подобие на бившата „Източна Румелия“, и да се договори с турците за Беломорска Тракия и Странджа. Фердинанд настоява за държавна граница по линията Мидия - Родосто с остров Самотраки (в кран случай линията Мидия – Сарос, която е границата на компактно заселените с българи земи в Тракия)[8] и вярва, че цяла Македония със Солун ще е негова. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Великите сили и особено на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. В крайна сметка турският план е отхвърлен от съюзниците, под силното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи заедно със съюзниците си всички територии на запад от линията Мидия – Енос.[9], евентуално с корекция втората ѝ точка (при Бяло море) да е някъде между Енос и Сарос[8]. Под натиск от Австро-Унгария и Италия Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море, а Гърция – от аспирациите си към Вльора. В замяна на това на Белград са обещани икономически компенсации (безмитен транспорт и железница през Северна Албания), а на Атина – благоприятно решение за принадлежността на Крит и егейските острови (без Додеканезите).[10][11]
| |
| |
| 
|
|
