|
Забелязвам, че има доста неясноти от двете страни на Осогово от основно т.н. “Русофилство” у едната и “сърбоманство” у другата. Сигурен съм, че имаме не пълна и не съвсем конкретна интерпретация относно втората , както и не оценяваме първата през погледа на трето лице . Да нахвърлим общите и различни характеристики на двете - дали са огледални ?
1) русифилството като явление засяга всички части на предосвобожденска България, от Костур до Болград. Никой да не си мисли, че дедите му не са били в тази лодка. То няма за цел да превърне българина в руснак, каквато е изкачалната цел на сърбоманите , на по късен етап, в Македония. Надеждата е да се получи политическа и социална свобода. Самата Русия насърчава на този етап българският национализъм. Естествено палачинката би се обърнала и тя е могла да приложи модела си на русификация , познат в губерниите и’, ако ни е анексирала. Възрожденците се радват на свобода на действие като взаимстват от нея . Сърбоманията в първият си етап е чисто копиране на създаден модел чрез унищожаване на вече изграден в столетията.
2) Освобождението като акт създава изцяло независима от Русия страна. Великите сили дори дадоха Северна Добруджа на Ромъния за се избегне потенциално анексиране. В днешно време границата е дори много по далеч. Естествено , последната има доста вредни намеси във вътрешните работи на страната и си създаде врагове, както и широк кръг разочаровани. Да се признае , имаше и добри попадения.
Сръбското “освобождение “ съвсем не постигна това, а чисто физически анексира територия, в която подобен сръбски сантимент бе пренебрежимо малък. Дори тя не бе основната и движеща сила в тази война. Знаем къде и кой реши изхода и’. Тази , и последвалите войни не предизвика миграция към новозавладените земи от сънародници, както се случи с княжеството след 1878. Напротив. Областта бе в икономическа стагнация до 1941.
3) в по ново време ; след 1944 в България бе наложена руска-съветска хегемония , която я по изравни в неравноправност с Вардарска Македония. В същото време сърбите позволиха известна автономия при известни всички нам условия, прифружени, с относително икономическо благосъстояние. В България , като страна вече с традиции да решава съдбата си, тази руска доминация , както и последвалият икономически провален от нея модел съвсем не промениха имиджа и разбирането за “русофил” към добро, колкото и да се постараха от Москва да разчистят пътя за най верни лакеи на видими позиции. Руската култура и медии не станаха масови и популярни, дори и да бяха натрапвани. В РЕП Македония обаче сръбските останаха , дори и след 1945. Може да се каже, че русофилството маркира най ниската си точка на популярност към 1989 и всички бяха доволни от разпаденето на нейните стожери- Варшавският Договор и Сив . Естествено , имаше и и има кръгове мечтаещи си за онова време, в което имаха пълна власт, но те са маргинални. Всички знаем как случайно и с практическо нежелание Северна Македония се отдели от федерацията, главно защото Хърватска и Словения я оставаха сама в сръбската орбита в период на свирепи националистки войни.
4) доброто отношение към Русия у българите започна постепенно да се възстановява до ниво 1939 с всичките му свободни интерпретации. Несъмнено , както и в Македония относно Тито, с известна носталгия у не малко хора към социалната стабилност на комунизма(тук има известен аналог между русофилство и сърбоманство). Смятам обаче, че големият импулс в интелигенцията дойде от опитите Русия да бъде изолирана и сложена на колене като класическа имперска политика . В Северна Македония сърбиманството трябваше да реши дали да се конфронтира и да бъде на линия с Белград , или да се конформира за да оцелее, без гаранции и с неясноти как ще бъде употребено.
|
Сърбоманство versus Русофилство
