Единственият вариант е да построят ядрени електроцентрали, за 3 от които има планове и уж са в ход. Росатом има интерес да построи АЕЦ Аккую, за Синоп има интерес от Франция и Япония, а за Инеада има от Китай, които ще използват за основа американски технологии. Тези реактори няма да улеснят евентуално производство на ядрени оръжия.



През 2011 г. Анкара сключи договор с руската фирма “Росатом” за 11 милиарда евро за изграждането на реактори по Средиземноморието, на около 300 км източно от курорта Анталия. Две години по-късно беше сключен аналогичен договор за 17 милиарда евро с японско-френски консорциум.

“Далеч по-интересно от споменатите цифри обаче са договорите и преди всичко онова, което в тях не е записано”, твърди “Ди Велт”.

Обяснението е, че когато фирми строят реактор за лека вода, те по принцип се задължават пред съответното правителство в продължение на 60 години да отговарят за осъществения проект, да предоставят необходимите количества уран и да приемат обратно отработеното гориво.

“Точно това предложиха в конкретния случай на Турция “Росатом” и японско-френският консорциум. Както изглежда, нищо особено”, пише авторът на публикацията и указва на нещо необичайно.

Турция при сключването и на двата договора е отказала да се включат клаузи за доставки на уран и извозване на отработеното гориво. Това можело да се уреди далеч по-късно. Анкара не е обяснила необичайното си поведение.

“Не е трудно да се прозрат намеренията. Турското ръководство иска да държи в свои ръце тази част от ядрената програма. Това е решаващото за всяка държава, която иска да строи атомни оръжия. Проблем в цял свят е отработеното ядрено гориво. Турция обаче в бъдеще не иска да се раздели с ядрените пръчки. Единственото логично обяснение е: иска да започне подготовка за създаване на плутониева бомба”, обяснява Ханс Рюле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите