... много се издразних като четях разни мнения в западните медии, че едва ли не БПЦ е била от Църквите с най-твърда позиция против сближаването с католиците. Ние просто нямаме истинска Българска Православна Църква, нашата Църква няма позиция! Нашата Църква се държи като придатък на Руската и отчасти на гръцките, нашите попове още си плащат за това, че Сталин беше човека, който осигури вдигането на Схизмата... Нашите едва ли не се чувстват още виновни и смирени получавайки тази "висша" благост да бъдат признати. С половин уста говорят за Екзархията, с половин уста говорят за българщината, за Македония (дори болшинството от тях настояват, че македонската църква трябва да е под сръбската), не им пречи, че въпреки че сме втората Патриаршия по ранг и старшинство след Вселенската сега са ни забутали на опашката някъде (след сръбската, която ние сме създали) и т.нат. С две думи сегашната ни Православна Църква като организация и служители е срам за народа ни, колкото и да ми е тъжно да го кажа. По-лошото е, че не виждам само плахи наченки на промяна, а лицата на промяната за съжаление са се окарикатурили достатъчно...
По отношение на общата молитва/и с католиците - тук съм съгласен с нашите владици, че технически това не може и не бива да става. Просто технически и смислово са вече различни служенията, не е редно да се променя хилядолетен канон за еднодневни цели. Тук католиците трябва да направят много също, не може да се иска само от православните да приемат. Няма как да признаем Папата като проекция на Бога на земята, той за нас е Римски епископ и точка. Или епископ на най-голямото паство, но дотам. Някакво обединение трябва да бъде предшествано от покаяние, нека да е и от двете страни, но трябва да го има!
Тази молитва, която я направиха на площада до Света Петка - извинявайте но е пародия, това не е религиозно общуване, това си е гражданско, поритическо събитие. Можеше да присъства наш представител, можеше и православна молитва да изнесе, но не може да има общение с мюсюлмани, католици и евреи! Това означава отричане от вярата!
Иначе голямо благодаря и от мен до Папата, за смирената и хубава визита, за хубавите и прибрани думи.
|