"КАКВО ПОСЛАНИЕ ОТПРАВИ В СКОПИЕ Н.СВ.ПАПА ФРАНЦИСК

Това бе послание за истината. Негово Светейшество деликатно разбуди народа край Вардара от историческите му сънища и го върна в реалността. И най-малкото е, че не спомена в Скопие нито за Св.св.Кирил и Методий, нито за Св. Климент Охридски. А не спомена, защото Негово Светейшество познава историята. Спомена само едно историческо име: това на албанката майка Тереза (Анеза Гонджа Бояджиу) обявена за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 г. и за светица от папа Франциск през 2016 г. Македонците избягват да говорят за нейния албански произход и я наричат официално „скопянката”. Това, че е родена в Скопие е факт, но и че е албанка е също факт. Негово Светейшество цитира това, което най-добре изразява със своя живот Майка Тереза – глад за хляб, глад за братство, глад за Бог. И за любов която трябва да получаваме от ближния и да му даваме.

Ето малка, но изключително поучителна, част от месата на Н.Св. папа Франциск на площад „Македония” в Скопие:

„Свикнали сме да ядем сухият хляб на дезинформацията и затова завършихме като пленници на дискредитацията, на лепенето на етикети и на презрението. Вярвахме, че конформизмът ще намали нашата жажда и затова завършихме напоени с равнодушие и безчувственост. Хранехме се с разкошни и велики сънища, но завършихме с ядене на обратното, със затвореност и самота. Засищахме се с обвръзки и загубихме вкуса на братството. Търсихме бърз и сигурен резултат и ето че се намираме обладани от нетърпеливост и нервоза. Като затворници във виртуален свят изгубихме вкусът и мирисът на реалността. ....
Да кажеме силно и без страх: гладни сме, Господи… Гладни сме, Господи, за хлябът на твоето Слово способно да отвори нашата затвореност и нашата самота. Гладни сме, Господи, за братство, където индиферентността, дискредитирането, клеветенето няма да отрупат нашите трапези и няма да заемат централното място в нашия дом. Гладни сме, Господи, за срещи, в които твоето Слово ще бъде в състояние да даде криле на надеждата, да събуди чувствителността, съчувствието на сърцето, отваряйки път за преображение и диалог.”

Всъщност дълги години това бе и все още е проблем за много от македонските граждани, особено за македонските политици и дори за учените от Македонската академия на науките и изкуствата – загубата на връзката с реалността и потъването във фантазни приказни светове, където всичко е „македонско”, но същевременно е дезинформация, която дискредитира. Така посланието на Н.Св. Папа Франциск приземи гражданите на Р Северна Македония. Подсказа им пътя за завръщане към „братството”.

Чета сега как някои македонски медии вече започват да мърморят за съдържанието на папската меса – какво имало и какво нямало в нея. Нека си мърморят. Важно е днешната македонска и албанска заедност, символизирана в светия образ на Майка Тереза, да продължи да се открива в реалността. В историческата и в съвременната реалност. Това ще е за доброто на всички хора в нашия мултикултурен регион."