|
Тема |
Re: Тази непорината византийска воня [re: komitaO3] |
|
Автор |
cumanich126454 (русский трол) |
|
Публикувано | 06.05.19 11:32 |
|
|
И така, когато през 1235 г. Иван Асен II анулира унията с Рим, България, без да бъде принуждавана, предпочете чуждия византийски културен софтуер и сама реши да се превърне в малка Византия, в неин ментален придатък. Така България доброволно се отказа да се положи усилия да работи по изграждането на собствен национален и културен проект, както беше направила през IX–X век. По същество този отказ представляваше избуяване на националната комплексираност пред византийското, вманиачено преклонение пред него, а оттам и отказ от самостоятелно генериране на собствени идеи в пасивното очакване друг да ни ги дава. И докато през XIV век на Запад университетите никнеха един подир друг, Данте Алигиери пишеше своята „Божествена комедия“, а Бокачо редеше еротичните си истории в „Декамерон“, у нас едни преписваха като улави Евангелието и хвалеха какъв благ и просиял с добродетели цар имаме, а други, увлечени от дошлата от Византия (остава и да не е оттам) нова исихастка мода, зяпаха голите си пъпове в очакване да видят да излиза оттам таворската светлина.
Това отдавна го подозирах. И друг път съм споменавал за зловредната роля на исихазма за провала на България.
|
| |
|
|
|