Политиката винаги е била мръсна работа. Щом от времената на Римската република нищо не се е променило, значи никога няма да се промени. Но има граници. На долната граница се намира политиката в страни като Дания, Белгия, Норвегия. Ние сме на горната граница. Съобразно региона и манталитета си, никога няма да сме на долната граница. Но да сме по-средата е постижима цел.
А цензура има. И тя в повечето случаи е дори автоцензура. Журналистите са не по-малко мръсни от политицште. Сясаш има омерта. Има теми, които никога не се засягат. Примерно стойностите на обществевите поръчки. Кой и защо ги печели и защо са все едни и същи. Укриването на данъци в особено големи размери, с прякото съдействие на НАП, чието ръководство винаги е политическо.
Съдебната система трябва да е регулатора. Но там решиха, че вместо да са на страната на Темида, да станат като политиците и журналистите. И трите касти в днешно време са еднакво вредни за държавата и обществото. Който ги разделя и хвърля вината само върху едно от трите е глупец. Как знам? Живота ме научи.