|
Тема |
Re: Френската ривиера на Балканите [re: croesus] |
|
Автор |
leyte (пристрастен) |
|
Публикувано | 16.04.19 08:57 |
|
|
Точно от там се връщам. Красотата е изключителна, а пътищата чудесни, макар теснички. За икономика извън туризма трудно може да се говори. Примерно, по пътя рядко се срещат тирове и по-големи камиони във вътрешността. За сметка на това къщите по селцата и градовете са къде-къде по-добре изглеждащи и наредени от нашите. Една голяма фабрика или завод някакъв не се вижда или също много рядко, тук-таме. Долината покрай Зета е райска градина в това време на годината. До нея, през каньона на Пива е неописуемо, както и нагоре, по Тара, за Мойковац, към Сърбия. Зашеметяващи планини до края на взора и дерета бездънни. Минаваш стотици съвсем малки и по-големи тунели и гледките все по-красиви. Селца и къщи по високото на невъобразими места. Неизброими завои, но плавни. Води се втори по големина след Гранд Каньон.
В хотела цяла рота украински войници и натовци срещах по улиците.
Пословичния мързел на черногорци е забележим по улици, ресторанти и магазини. Всичко се точи бавно и мудно все едно още спи. Те, нали сами си въвели еврото и малко скъпичко, но поносимо. Някак си повече се усеща духа на стара Югославия от околните места. В хубавата й част, без онзи националистически привкус от близкото минало.
Хем диво, хем някак културно. Много обичам да съм тук. Имам си го за свое място. За криминалитет се чува, но не се забелязва. Поне няма показност като у нас.
П.п. Ха-Ха, забравих да спомена, мине ли лепотица по улица и всичко мъжко я оглежда лакомо от глава до пети хищно, безцеремонно чак. Все едно е гола. Много яко!
П.п.п. Още една история. На един от местните, с когото най-много се имаме, седим на пица в подгорица и му разправям как българите и цар сме си избрали от техните, тукашни. Вика, кой. Константин Бодин, но го кръщаваме Петър, цар на Зета и България. Той се ококори, не знае. Вика, Константин е на сръбски, ние го знаем само Бодин... Как и Петър!? Търси в интернет и чете - пръв сръбски княз, обявен за цар на България с името Петър. И като се ухили, като подскочи... По едно време пак се зачете и вика, ама той бил само три-четири месеца цар... И посърна. Кой знае кво му раждаше главата. Но се накефи и почна пак с техните, как ако Тито и Димитров Сталин ги беше оставил една държава да бяхме, кво можеше да е... Аз бях до там.Редактирано от leyte на 16.04.19 09:23.
|
| |
|
|
|