+1, разбира се.
Има обаче и още нещо, макар и на второ място след онова, което казваш. Настроенията определят много.
Не знам какво точно трябва да значи "ценностна система" (любима дъвка на всички без ясен за мен конкретен смисъл), а църквата е последната институция, която искам да определя нравите у нас, но настроенията могат да промЕнят реалностите за в бъдеще.

Има един малко остарял термин - "деморализация". Той не включва само разваляне на морала в тесен смисъл, а смачкване на духа и изчезване на идеализма.
У нас от години се набива (или сами си го набиваме в главите) зорлем убеждението, което аз съм свикнала да го наричам накратко "няма бъдеще в тая държава". В резултат на насажданото все повече убеждение, че бъдеще няма, оправия няма, тук свестни хора няма, а ако има, са малко и ги мачкат... и прочие, и прочие... в резултат на всичко това все повече народ решава, че тук наистина бъдеще и живот няма и тръгва да си търси живота и бъдещето другаде.
Да, да, знам - "няма нужда да ми казват, аз нали с очите си виждам колко безнадеждно е всичко" - и те така, известен феномен: всеки с очите си вижда онова, което мисли, че вижда, и каквото очаква да види.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”