ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:41 16.09.19 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Клането на о-в Хиос, 1822г.
Автор komitaO3 (български)
Публикувано11.04.19 13:20  



11.4.1822 г.: османците изтребват почти цялото гръцко население на остров Хиос

На този ден еничарите подлагат на клане жителите на въстаналия гръцки остров Хиос. От 115-хилядното гръцко население са заклани 25 000, 45 000 са продадени като роби, 22 000 са потурчени и едва 23 000 успяват да избягат от острова. Хиос никога не възстановява предишната численост на населението си и завинаги губи своето дотогавашно стопанско значение.

ПРЕДИСТОРИЯ:

След като на 23 март 1821 г. избухва въстание в Пелопонес и започва Гръцката война за независимост, османците отговарят с повсеместни репресии и терор над гърците. Още на 31 март е клането в Смирна (Измир), повторено там през април и потретено през юни. През лятото следват две касапници в Кипър, после идва ред на Тесалоники и остров Кос, унищожен е град Кидонониес с 30 000 жители, напълно е обезлюден остров Самотраки.

На свой ред на 23 септември 1821 г. гърците превземат турския град-крепост Триполица и за три дни избиват до крак 30 000 мирни жители. До края на революцията през 1829 г. в Гърция кръвта престава да има цена.

Хиос

През тази първа година на революцията на цветущия остров Хиос не се случва нищо. Или почти нищо. Корабовладелците и търговците от острова продължават да играят своята от 2000 години роля в търговията и в дипломацията на Източното Средиземноморие и Черно море.

Високата порта е оставила на хиосци правото на почти пълна вътрешна автономия, тъй като хиоската търговия и плантациите от мастикови дървета, растящи само на остров Хиос, носят големи доходи за Османската империя. Огромно е влиянието на космополитните хиосци и в самия Константинопол.

Историците отбелязват, че управляващата класа на острова не желае да се присъедини към освободителната война в Гърция, тъй като се бои да не загуби своята сигурност и благополучие. Освен това те изтъкват и обстоятелството, че Хиос е само на 8 км от Мала Азия, респективно от Османската империя.

Към началото на революцията на острова живеят около 120 000 души - от тях почти 30 000 са в градовете. От всичките 66 села най-богати са 22-те „мастикови” – те са под покровителството на сестрата на султана и имат дори привилегията на имат камбани в църквите си. Мюсюлманите наброяват само 2000, толкова са и католиците. На острова има 300 манастира (средно по 5 на едно село) и половината села работят за тях.

Не може да се твърди, че благополучието е лишило хиосци от патриотизъм. Техният патриотизъм обаче е ориентиран към меценатство и образование. Наистина хиосци участват във всички тайни революционни общества, но са далеч от войнствените области Мани в Пелопонес и Сули в Епир. Макар че са мореплаватели, те се отличават и от своите съседи от остров Псара с техните полупиратски традиции, дори от също така полуавтономния остров Самос с неговите революционни традиции в духа на Френската революция. Първи от техните съседи на 10 април 1821 г. въстават на остров Псара и веднага започват военни действия на море и нападения на малоазийския бряг.

Въвличането на Хиос в революцията

На 26 април Самос въстава и още на следващия ден изпраща кораби в Хиос. Старейшините на Хиос обаче отказват да се присъединят съм въстанието, макар на острова да има едва 300 османски войници. Хиос запазва своя неутралитет още една година.

Управителят на Хиос иска 10 заложници от местния елит начело със свещеника Платон. Хиосци, за да подчертаят своята лоялност, дават 40 заложници, които османците затварят в крепостта.

За да обезопаси Хиос, султанът изпраща Вахит паша с 1000 войници. Пашата е образован турчин, говори френски, бил е посланик в париж и министър на външните работи. Събитията обаче показват, че е било по-добре на хиосци да им изпратят неграмотен еничар, отколкото образовано чудовище. Той оставя мемоари, в които пише: „Сеченето на дърва и на човешко гърло се различават, но е и в случай на гърло на неверник, и мъдрият законодател, коментирайки този свещен канон, казва, че изтребването на неверника за мюсюлманина е благо дело и равносилно на сечене на дърво или храст.”

На 10 март 1822 г. 2500 самосци на свои кораби и на кораби от остров Калимнос и Касос стоварват десант на Хиос. Те докарват няколко топа и малко гюлета. Същия ден Вахит увеличава заложниците до 160 души. На следващия ден от крепостта излизат 1500 османски войници и се опитват да изтласкат самосците в морето, но са принудени да отстъпят и да се затворят пак в крепостта.

Мнозина хиосци се присъединяват към революционерите, но по-голямата част от населението остава пасивно и с нищо не провокира последващото клане.

След като вестта за въстанието в Хиос достига до Цариград, султанът заповядва всички воеводи от малоазийсия бряг да се съберат в Смирна и Чешме. Отрядите се струпват срещу Хиос, съпровождани от орди башибозук, готови да участват в клането и грабежите.

На 24 март от Цариград излиза османският флот начело с капудан паша (адмирал) Кара Али: 16 фрегати, 18 корвети с войски на борда. На 30 март флотилията акостира край Хиос и дава няколко топовни изстрела. В града започва паника. Кара Али изпраща малък шлюп (ветроходен боен кораб) с 80 войници на разузнаване, но той засяда на плитнчина и въстаниците ги избиват.

От крепостта излизат войници и атакуват въстаниците, но са обърнати в бягство. Успехът е временен. Боеприпасите за въстаническите топове свършват и революционерите от Самос започват да напускат острова. От континента нахлуват с най-различни съдове редовна войска и башибозук.

Клането

Някои хиосци се залъгват с илюзии за бъдещето и отиват да посрещат османците, но веднага са заклани. На първо място тяхната вина е, че са богати; второ, имат семейства; трето, което прави първите две вини непоносими, че са невъоръжени.

Заповедта на образования и проевропейски ориентиран паша гласи: „Да се пощади животът само на младите, старците се изключват.” Ако на въпроса „Мюсюлман олурсунуз?” отговорът е отрицателен, гърлото веднага се прерязва.

В продължение на 24 часа в града и в близките села са убити между 8 и 10 хиляди души. Вестник Jourdain отбелязва, че във варварството най-много се отличават османците от града-крепост Монемвасия, на които при предаването на крепостта гърците пощадяват живота и ги изпращат на континента.

В манастира Свети Минас се укриват 3000 жени, деца и старци. Няколко въоръжени хиосци държат войниците на дистанция. На 2 април, възкресение Христово, те обсаждат манастира и се опитват да пробият отвори в стената. Край първата дупка застава героят Фатурос, който посича с ятагана си 21 промъкнали се османци, след което ятаганът му се чупи и той продължава да бие чалмалиите с една дъска. Накрая манастирът е превзет. След като се уморяват да колят и преобръщат манастира за злато и сребро, войниците затварят оцелелите в църквата и я подпалват. Спасяват се по чудо неколцина, колкото да разкажат какво е станало.

Жителите на селата нямат илюзиите на гражданите. Хиляди се устремяват към западното крайбрежие и в планините, скривайки се в пещери.

Важно е да се отбележи, че малко местни и многобройни евреи от Смирна вървят по стъпките на турците и вземат участие в клането с викове: „Свобода, свобода, получете свобода от ятагана”. Хиосецът Андреас Мамукас, взет плен и избягал, впоследствие писател и депутат в парламента, пише: „Тази противоборстваща на християнството нация с неудържима ненавист се втурна да граби и да руши.”

От острав Псара изпращат на западния бряг изпращат 2 малки съда със задача да разузнаят обстановката. Пристигайки във Волисосос и заварвайки там хиляди бежанци, капитаните решават да забогатеят за чужда сметка, като срещу неимоверен откуп натоварват корабите си до ватерлинията. Те обаче не посмяват да се появят така в близко разположената Песара, а отплават на по-далечни острови.

Като не дочакват връщането на първите два кораба, псариотите изпращат още два съда с капитани Константин Канарис и Константис Никодимос. За тяхна чест те правят по няколко курса до Псара и спасяват хиляди хора.

Тъй като Хиос е търговски и морски център, там са акредитирани консули от почти всички европейски страни. Когато започва клането, католиците и много гърци търсят защита в консулствата. Консулите също решават да забогатеят от трагедията, обирайки до шушка търсещите спасение. Особено се отличават в шантажите и грабежа австрийският консул Stiepovitz, неаполският Borliaco, френският Digeon и британският Judiet. Само консулът на Дания не търси изгоди и излиза открито против зверствата на Вахит, за което е опечен на шиш.

Вахит паша не се затруднява да търси криещите се в горите хора. Той пуска полуживите заложници, като оповестява че дарява на селяните амнистия. Разпространението на новината е възложено на освободения от затвора свещеник Платон и на консулите Digeon и Stiepovitz. Още щом първата група разкаяли се е предадена от консулите на Вахит, те веднага са изклани. Сега нещастните заложници, сидели месеци в крепостта и направили всичко въстанието да не се състои, се оказват ненужни и са умъртвени.

Възмездието

На 1 юни 1822 г. кап. Канарис и Пипинос извеждат своите натъпкани с барут и запалими вещества брандери от пристанище в Псара. Османците празнуват последният ден на Рамазан. На борда на флагмана Кара Али се събират 2200 души. Нощният пир е в разгара си. На реите висят телата на неколцина обесени гърци и специален подарък за Кара Али от остров Крит: главата и дясната ръка на героичния корсиканец Йосиф Балест.

Брандерите приближават котвената стоянка на османския флот. На миля от брега стоят на котва две най-осветени двупалубни фрегати. Пред тях стоят 12 други фрегати. Най-лесно е да се атакуват корабите от първа линия, но Канарис и Пипинос търсят капудан пашата.

Канарис налита право на флагмана. Командва закачане на куките и връзване на брандера, запалва брандера и скача в лодката. Под силен огън мощното загребване с веслата ги отдалечава в тъмнината.

Пипинос атакува втората фрегата, но вероятно брандерът е лошо закрепен, защото турците съумяват да се откачат. Но и така брандерът на Пипинос внася паника и поврежда 6 кораба.

В това време огънят на флагмана се разраства, 84 оръдия започват да се взривяват едно след друго. Османските кораби в паника вдигат котвите и отплават към континента или на юг. Jourdain пише, че ако гърците в този момент имат още няколко брандера, те са могли да изгорят целия им флот.

Паниката се разпространява и на брега. Вахит паша и приближените му бягат в крепостта.

След 50 минути огънят достига барутния погреб и флагманът излита във въздуха. Според австрийски консулски агент, от 2286 души на борда се спасяват само 200.

Тялото на капудан паша Кара Али е погребано в крепостта. Паниката сред турския флот продължава. Малкото гръцки кораби гонят вражеските фрегати чак до остров Тенедос. На 24 юни османската армада влиза в Дарданелите под прикритието на бреговите батареи. Френският адмирал Jurien de la Graviere пише, че „Хиоското клане не остана без възмездие и морето отново премина под гръцки контрол”.

До този момент „мастиковите” 22 села, владени от султанската сестра, не са засегнати. След изгарянето обаче на флотския флагман, гибелта на Кара Али и на 2000 турци, Вахит паша решава да отмъсти.

Населението е изклано или продадено в робство. Този път клането е доведено до край. От 115 000 гърци-християни оцеляват само 1800. От всички църкви оцелява само една. Гръцката дума сфаги (σφαγη – касапница, клане) се употребява за описване на това събитие.

Реакцията на Европа

Хиоското клане предизвиква огромен резонанс в Европа. Ако касапницата и разрушаването на град Кидонея и пълното изтребление на населението на остров Самотраки минават незабелязано, това не става с Хиос. Островът е известен и всичко става пред погледите на европейските дипломати, мисионерите и пресата.

Френският поет Лебрун създава поемата „Клането в Хиос”, немският поет В. Мюлер пише „Хиосец”, Виктор Юго – „Гръцко момче”. Под впечатления от станалото френският художник Йожен Делакроа създава един от най-големите паметници от епохата на романтизма – платното „Клане в Хиос” с размери 4,2/3,5 м.

Либералните вестници – английските Morning Chronicle и Times, френските Courier Francais и Constitutionnel описват страшните картини на касапницата и обвиняват своите правителства в протурска политика.

Същевременно за „Свещения съюз” на християнските монарси революционна Гърция нарушава установения ред в Европа, за търговията и банките това означава хаос в Източното Черноморие. Затова на гръцкия народ му предстоят още 7 г. кървава война до създаване на своя държава. Всички опити на гръцкото правителство да включат Хиос в новата държава са без успех, понеже политиката на европейските държави и преди всичко Великобритания е да ограничи териториално Гърция в пределите на Пелопонес-Атика-Киклади.

Едва по време на Балканската война след победите на гръцкия флот остров Хиос е освободен.

През ноември 2009 г. сегашната неоотоманска турска дипломация изпроси да бъде махнато копие на картината на Делакроа „Клането на остров Хиос” от византийския музей в града като „инициатива на добра воля” за подобряване на гръцко-турските отношения.

/По публикации в интернет/

Картина на Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа - "Клане в Хиос"



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Клането на о-в Хиос, 1822г. komitaO3   11.04.19 13:20
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. cumanich126454   11.04.19 14:28
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. ludo-mlado   11.04.19 16:06
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. komitaO3   11.04.19 17:15
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. Darkages   11.04.19 17:56
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. komitaO3   11.04.19 18:07
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. torlakov-93629   11.04.19 20:30
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. komitaO3   11.04.19 21:21
. * Re: Клането на о-в Хиос, 1822г. nikolayds   15.04.19 03:33
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.