|
|
| Тема |
 Едно стихотворение |
|
| Автор |
Amateur (TrollBuster) |
|
| Публикувано | 08.04.19 09:32 |
|
|
|
От Недялко Йорданов:
МАКЕДОНИЯ
Както и да се наричаш, мила моя, вироглава...
Аз безкрайно те обичам – странно... именно такава...
Ти – капризната сестричка... Ти – добрата ни надежда...
Същият език... И няма нужда да ни се превежда...
Бяхме си едно семейство... Всички заедно събрани.
Колко празници... И песни... Колко битки... Колко рани...
Още ни боли... И помним ослепените ни войни...
Робството... И колко века... Тежки... Трудни... Неспокойни...
И ти, свидната сестричка, никога не се боеше.
Бой... Въстания... Погроми... Храбро пушката държеше.
Носехме със теб на смени новото свободно знаме...
Ти, родилката на Гоце и кърмилката на Даме...
Ето, случи се... Порасна... Някой се почувства длъжен...
Доброволно ли?.. Не зная... Пожела да те омъжи.
Може и да е нормално... Мисия... Но толкоз късна...
И от нашето семейство най-внезапно те откъсна.
Някой много му се иска свойте братя да забравиш...
И наивно още смята, че с това ще се прославиш.
Кой бе този Някой... Никой не го помни вече кой е.
Нищо... Правото на избор си е безусловно твое...
Все пак искам да запомниш... В трудни дни... И без да питаш...
Пак на своето семейство... Бивше... Можеш да разчиташ...
[ 8.IV.2019 ]
***
| |
| |
| 
|
|
