|
Въпреки че селата в Сланица, в историографията минават за гъркомански, явно не е било така:
Опожаряването на Нисия
В края на март 1906 г. четата на Лука Иванов/на снимката/ и четата на Апостол Петков опожаряват село Нисия, главното свърталище на андартските банди в Егейска Македония. Предисторията на този акт е агресивната гръцка пропаганда селата в района на полето Сланица. Местното българско население подпомагало четата на Лука Иванов, като им давало храна и водачи, престанало да плаща десятъка на гръцката църква, не посещавали гръцките училища. По поръка на гръцкия владика, на 7.02.1906 г. известният капитан Константинос Мазоракис, с прозвището Акритас, пиши писмо до населението на селата Марина, Лековищица и Янчища, с което ги „моли“ да не правят протести и предупреждава, че ще бъдат „убити: няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета“. Стилът на писмото издава решимостта на капитана да повтори кървавото клане на старци и деца година по-рано в Загоричане. В следствие на това, 50 членна андартска банда нахлува в с. Мариново, за да наложи реда от „молбата“ на Акритас. Селската милиция, организирана от ВМОРО, отблъсква нападението, като задържа андартите до идването на милициите и от другите две села. Убити са 5-ма андарти, в т.ч. число секретаря на четата им. Писателят Сониксен в своята повест „Изповедта на един македонски четник“ си спомня от онова време:“ Аз заговорих с Лука. Той почувствува облекчение, че пръв засегнах болния въпрос. Да – каза той ядосан, – мисля да направя нещо. Акритас и неговите главорези се крият в мочурляците при гръцкото село Ниси. Те не са укрепени, но се крият в папура и самият дявол не може да ги намери. От Ниси вземат провизии, куриери и водачи. Ако изгорим селото, те ще избягат оттам. Може би тогава ще можем да ги срещнем в полето на открито сражение. Ако не мога да изловя тия влечуги, най-малко ще изгоря тяхното гнездо." След неуспеха в Марина андартите нападат село Голо, Ениджевардарско, където убиват две беззащитни говедарчета и изгарят една къща. При бягството си гърците нападат и една от „десятките“ на Апостол Петков, ръководена от Христо Кърлев – Биляла, на негова територия в Ениджевардарското езеро. Последните андартски акции ускоряват решимостта на Лука Иванов и Апостол Петков да отмъстят. Лука Иванов с 25 човека в 8 лодки и Апостол Петков, свикал всички свои десетки с 27 лодки, общо над 70 четника по обяд се отправят към Нисия. Надвечер четата на Апостол войвода нападнала селото от долния край, откъм полето, където била сейменската сграда. Трайко Кукуда с десятката си обгражда кулата и открива стрелба, при която са убити 2-ма сеймени-арнаути.Лука Иванов напада селото от горния край. Четниците извеждат населението и добитъка, и без да убиват никого запалват цялото село с бутилките газ, които носят. Цялата операция се проточва повече от 2 часа. Междувременно пристига капитан Акритас с андартите си, които откриват огън, но не смеят да влезят в открита престрелка. По-късно се разбягват, а четите необезпокоявани се качват на лодките и без нито един убит или ранен, под прикритието на нощта се оттеглят в езерото. Убити са 3 андарти и 1 предател гъркоман.Европейския печат тенденциозно раздува акцията, като най-дейни са френските вестници. Според тях 500 четници, ръководени от български офицери са изклали мъже и жени. Независимо от враждебността на европейската преса, опожаряването на Нисия дава положителен ефект – гръцките андарти спират нападенията, гръцката пропаганда отслабва, а капитан Акритас е изтеглен в Атина. Поклон пред смелата и непоколебима борба за запазване на българщината в Егейска Македония!!!
Редактирано от komitaO3 на 03.04.19 17:14.
|
Опожаряването на Нисия
