Забелязал ли си, че фенщината и патриотарството са много близки, да ги наречем психически състояния. Силно ирационални в думи и дела. Повтарящи се грешки и идентични изразни средства с "противника" или "другата страна".
Видно е, че така няма нищо добро да се постигне ни за теб, ни за околните. Напротив, ще нараниш някого, ще страдат близките ти, ти най-вече. Да нараниш е задължително и по-важно от това да спечелиш. Да жертваш в безнадеждни каузи се води героизъм. Тъпчеш нещо мило за някого другиго и претендираш за достойнство.
Да се чувастваш голям и значим, останалото няма значение.

Намирал съм се в подобни ситуации и като се огледам, ослушам все се питам, как си позволих, какво правя аз тук?!