|
"След Междусъюзническата война България загуби от старите си предели Южна Добруджа. В нея се намираха пет от нейните най-богати околии, разпространени върху площ от 8371 км2 и с население от около 300 000 души. Икономистите изчисляваха, че това било приблизително равно, по пространство и население, на седемте освободени околии в Македония. Пресмятанията, направени от органа на Английската търговска камара в Цариград сочеха, че действителната придобивка на България се състояла от Западна Тракия, която обхващала около 15 000 км2 с приблизително 400 000 души население .
Ще се опитаме да анализираме стопанското положение на Западна Тракия и нейното значение за България. За целта често ще се обръщаме към недалечното й минало, когато областта беше една от най-богатите провинции на Турция. И тогава, поради географското си положение, Гюмюрджина заемаше централно място. Нейното стопанско значение се заключаваше преди всичко в развитото селскостопанско производство. Не случайно един човек иначе пестелив на похвали като М. Розентал, в споменатия му вече доклад до генерал Вазов отбелязва: „Всичката област на югозапад от Гюмюрджина чак до Порто Лагос (Караагач), прeставлява от себе си един истински рай.”
Преди Балканската война доминираща роля в икономиката на района играеше мюсюлманското население. Българските християнски села заемали най-несгодните за производството и икономическо развитие планински и с камениста почва, отдалечени от жп линията места. По тези причини българите от околията бяха сравнително изостанали в културно отношение . В малко по-различно положение се намираха нашите сънародници в самия град Гюмюрджина. Някои от занаятите бяха изключително в техни ръце. Тук абаджийският еснаф броеше 70–80 дюкяна, от които само три-четири гръцки, а останалите — чисто български. Българите абаджии бяха тормозени и преследвани от местните гърци, които обсебваха търговията и всички други занаяти. Като по-влиятелни, последните си служеха с интриги пред турските власти и не позволяваха на българите да се снабдяват със собствени дюкяни. Абаджиите искаха да им се отпусне едно общинско място, където да си построят къщи и приберат своите семейства. Пак поради гръцка намеса те не успяха. И до края на турското владичество българските абаджии в Гюмюрджина останаха изолирани. Но те запазиха своята българска самобитност и поставиха началото на българщината в Гюмюрджина.
Най-развитият икономически център на Западна Тракия беше Ксанти. Основното му богатство идваше от производството и износа на най-висококачествен тютюн, чиято годишна стойност се пресмяташе между 30—35 млн. лева. .....Балканската война съществено промени облика на Ксанти и околията. Преди пристигането на българските войски, гръцките милионери се преселиха, като повлякоха със себе си и останалото гръцко население. Турският елемент обаче остана непокътнат. В Ксанти намериха подслон още в първите месеци след повторното освобождение на града над 2 000 бежанци. През следващата година тук се установиха нови хиляди българи, предимно от градовете на Македония, изгонени от гърците. В тютюневите складове работеха около 9 000 наемни работници. Така още през 1914 г. населението на Ксанти нарастна на повече от 30 000 души, докато до Балканската война в града са живеели около 20 000 жители. "
/Стайко Трифонов /
Редактирано от goga на 16.02.19 19:26.
|
Цветущата Западна Тракия в началото на 20-ти век
