2024, Скопие, НАТО, ЕС, сръбска лепотица иде да види "що е то". Влиза в първата кръчма. Пълно с хора млади, стари, с рокли, костюми, пременени. Културно, свири приглушено цигулка, чинели, пиано, контрабас. Мирише на парфюм и пролет. Завесите кашмир, в килима потъваш, прибори сребро, посуда порцелан, чашите кристал. Всичко свети, полюлей в позлата. Бара тежък, дълъг, махагон. Всеки възпитан, усмихнат.
Тръшва се шашната на една маса. Оглежда се. Вижда, в дъното на бара седи завързано маймунче. Пред него чаша с уиски. Не пие. Само от време на време се гъзи и топи топки в чашата, бързо така - топ-топ-топ. Прозява се и пак сяда.
Пули се и се чуди, това защо. Никой не обръща внимание ни на нея, ни на маймуната.
Обърнала се към мъжа с очилата на съседната маса тихичко. "Извините, господине, зачу тамо маймун си топи мъдо у чашу?" "Не знам госпожо, прашайте го келнерот." Вика тя келнера да се наведе и му шепне. "Речите ми, молим вас, зачу тамо маймун си топи мъдо у чашу?" "Не знам! Може барман да знае." Отива тя на пръсти при бармана. Пита вече през зъби. "Барман, зачу маймун тамо си топи мъдо у чашу?" "Е, па не знам... Питай го на Шеф." Отива вече бясна при шефа. "Реците ми ви, дали знате зачу маймун си топи тамо мъдо у чашу!". "О, само оркестър зна". Търчи лепотицата при оркестъра и вече реве и вика. "Брача бре, дали некой ЗНА, зачу тамо маймун си топи мъдо у чашу? Молим вас!"
Всичко замръзва...
Оркестъра - Е-е-е, сестро! Па знаеме, как да не знаеме. Сол мажор. Три... Четири... ЗАЧУ МАААЙМУН СИ ТОПИ ТАААМО МЪДО У ЧАШУУУ.
КОЙ ЛИ ДА ЗНА? МОЖЕ ЛИ ДА ЗНА?
ЗАЧУ МАААЙМУН СИ ТОПИ ТАААМО МЪДО У ЧАШУ.
|