Половината от изказаното срещам за пръв път.
Аз знам едно: Мъртвият не ни е враг!
Като християни сме длъжни да поменем всички. За нас е думата, не за тях. Инак ще са прави, че сме като животни.
Те какви са е отделна тема. Аз жаля за загиналите сърби без разлика вина и статус. Съвестта на живите си е тяхна работа.
Искам и друг път, ако не дай си Боже някой наш падне в Лим, да има кой да го вади. Това уважавам и искам мен така да ме уважават. Като тача своите и чужди жертви.
Инак съм като онзи урод с чука.