|
Шведите са сурови. Ние сме юнаци. Шведите са богати, ние бедни. Шведите произвеждат стомана, ние я събираме за скрап. Шведите са горди, ние, понеже сме малки, не сме. Шведите са почтени, ние само оцеляваме и затова и това не сме. Но има ли по-послушни, по-лъстиви, по-коленопреклонни от нас? И въпреки това се опитват да ни продадат самолетите си, като най-нахално заявяват на висок глас своята оферта. Ние обаче предпочитаме да водим преговори с другите, които пазят своите предложения в дълбока тайна.
Тая история напомня на случилото с кибритената фабрика в Костенец в далечната 1943 година. Дотогава шведската фабрика се ползвала с привилегии, каквито не е получавало нито едно предприятие в царството. Първо е забранен вносът на кибрит извън контрола на шведите. Само за три години фабриката в Костенец увеличава шест пъти производството си. Забранен е и вносът на запалки. Позволени са само чакмаците. По думите на Добри Божилов, финансов министър във второто правителство на Богдан Филов, фабриката е най-рентабилното предприятие в страната и дава повече доходи на държавата, отколкото мини „Перник“. Производството е около 80 милиона кутии кибрит. Пазарът има нужда от около 280-300 милиона. Божилов обявява търг за построяване на нова, по-голяма и по-модерна фабрика. Оферти предлагат шведи, италианци и австрийци. Изборът е политически, но партньорите ни в Тристранния пакт се оказват, както и на фронта, калпави и нищо не построяват. Започват се преговори с шведите. Когато на тях им става ясно, че разговорите нарочно се протакат, искат категоричен отговор. Добри Божилов отказва да ги приеме.
И малко след това,
под предлог, че фирмата системно ощетявала държавата и не спазвала трудовото законодателство, предлага на Народното събрание фабриката да бъде одържавена. Шведите и това преглъщат, само държат спогодбата да е взаимно изгодна, сиреч раздялата да е приятелска в известен смисъл. Предприятието обаче е оценено невъзможно ниско. Далече от реалните цени на недвижимите имоти в България и от стойността на машините. Не се взема под внимание и търговско-индустриалното значение на фабриката. На 1 юли 1943 година тя е национализирана. Търпението на шведите е сломено и те прекратяват всякакви търговски отношения с нас. Държавата е принудена да обяви търг за доставка на 200 милиона кутии кибрит. Цената от 30 стотинки за кутия преди разрива със скандинавците се вдига на 60 стотинки. Прави се втори търг. Цената става още по-висока. Следва трети. Една словашка фабрика предлага 60 стотинки за кутия, когато другите оферти са от 1.30 лв. и нагоре. Правителството е готово да сключи договор, но шведите, съдружници в предприятието, категорично се противопоставят. И България е принудена да плати 260 милиона лева за 200 милиона кутии, тоест абсурдно високата цена от 1.30 лв. на парче.
Отказано ни е още:
шведско желязо за подкови и клинци за добитъка, шведска стомана, електромашини и всичко друго, което германците, независимо от клиринговите споразумения, не успяват или не желаят да ни доставят. За капак и шведската режия напуска страната. Отказва да купува тютюните ни. А с тях стокообменът с Швеция е щял да стигне един милиард лева, а сборът от мита - около 200 милиона. След 1944 година одържавената фабрика в Костенец продължава да е едно от най-рентабилните предприятия в България. Така е до 1997 година, когато фабриката е продадена. На шведи. А те само след две години изнасят производството й в Африка. И България от най-големия производител на кибрит на Балканите се превръща в редови вносител на същия този артикул.
Та да очакваме Втора серия от този филм.
|
Омъщението на шведите
