|
Могат ли зачестилите македоно-гръцки контакти да бъдат повод за оптимизъм, близо ли е спорът до окончателното си изчистване и имат ли възможни пречки, които да застанат на пътя? На тези въпроси отговаря университетският преподавател Йоаким Каламарис в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Той коментира и изказването на македонския премиер Зоран Заев, че Македония и Гърция никога не са били толкова близо до разрешаване спора за името.
- Г-н Каламарис, започвам веднага с думите на македонския премиер, че ситуацията никога не е била по-близо до разрешаване на спора за името с Гърция. Такива ли са настроенията, които се усещат и от гръцката страна?
- Официално Гърция, политиците й, твърдят същото. Но народът, особено след събитията, които видяхме в Атина, е в противоречие с подобно твърдение. Защото какво означава „близко сме до разрешаването за името на т.нар. „Македония“? Това е едно име, което притежава Гърция и то не от сега. То не е отстъпено от гръцкия народ на тяхната страна. И в противен случай, говорим за разрешение или за име, което е взето от историята и от културата, което е крадено.
- Да разбираме ли, че този пореден кръг от преговори може да провокира и поредна вълна от протести в гръцката столица?
- Със сигурност. Моментът за разрешаване на спора за името не е избран случайно, като се има предвид ситуацията в региона. Разбира се, правителството в Скопие е подбудено и подкрепено от турската външна политика и турската намеса за преобразуване на Балканския полуостров и мюсюлманизирането на тези страни под привидно благородни цели. За съжаление, доживяхме да видим Босна и Херцеговина като мюсюлманска страна, доживяхме да видим Косово като мюсюлманска страна, същото - в Албания. В момента се прави опит Скопие да стане третата Албания (след Албания и Косово), при положение, че населението, което живее и е родено в Скопие, е в 80% поне българско население. Това не е тайна. Защо тогава българската външна политика да не влияе върху тази страна, или ако щете да не се обедини по географски принцип с тази страна, а предимство да има Албания? В момента се позволява една страна (Македония) да бъде албанизирана - това е една новоизградена страна, и да бъде албанизирана и привлечена етнически, политически и социално от хора и събития, които нямат никакво традиционно историческо наследство в региона. Особено спрямо българската страна. Тоест, мълчанието на българската страна, независимо политическо или неполитическо, е странно.
- Македония обаче е изключително обнадеждена от евентуалната си покана за членство в НАТО. Можем ли да очакваме това да се случи през идните летни месеци и съответно да очакваме край на спора с името?
- Със сигурност тази страна ще влезе в НАТО, неизбежно е. Да не крием истината, че Македония е призната с името, което са откраднали навремето, има и други причини – политически и геополитически, признати са от 80% от държавите по света.
Обсъждането на името е една химера, само и само, за да можем да затворим ушите и очите на гърците и на света. За съжаление, повтарям, че тази страна ще влезе в НАТО, Албания ще влезе в НАТО, Турция ще има втори глас в НАТО. Акцентирам отново обаче - след събитията в Гърция, след постоянната инвазия на турските военни сили – загина един гръцки пилот, двама гръцки войници са заложници на турските власти, не виждам адекватна реакция от партньорите в НАТО и Европейския съюз. Защото тези войници не са само гръцки войници, те са европейски войници, те са натовски войници. Така че и да влезе, и да не влезе Скопие в НАТО, не вярвам, че това ще доведе до позитивни или негативни промени за Гърция или за нашия Балкански регион.
- В тази връзка кои ще са най-големите пречки пред македонското и гръцкото правителство за едно окончателно изчистване на спора, и действително, сега ли е най-подходящият момент за решаването на казуса?
- Не, моментът е избран, за да могат да се покрият другите действия, които се случват в региона. Избран е с цел, за да може да се покрие дейността на Реджеп Ердоган и в региона, и в Сирия. Много по-дълбоки корени има този т.нар. „проблем за разрешаване“, и това е един претекст, за да могат други действия да минават в лека форма.
- Извеждате участието на Анкара в събитията в региона като една изключително водеща роля. Да очакваме ли едно затопляне на отношенията, стопиране на това напрежение, което наблюдаваме по линия Атина-Анкара?
- По линия Анкара-Атина бих казал, и извинявайте - това не е игра на думи, това е последователността на нещата. Не е игра на нерви от една страната на Анкара само, а една деспотия. Целта на Ердоган и на неговите съмишленици е да респектират гръцкия народ.
Политическата подготовка също е много добра.
Знаете много добре, че в Скопие втората партия е албанската, в България също имаме три турски партии (официално или неофициално), впоследствие те могат да се обединят и да придобият сериозен глас и позиция. Но със сигурност плановите на Ердоган, на султана, са подкрепена и от западни сили.
- Споменахте плановете на Ердоган. В тази връзка колко сериозни пречки могат да се появят по пътя на евроинтеграция на Македония за членство в Европейския съюз, членство в НАТО, и могат ли да се преповторят едни действия, които наблюдавахме от гръцка страна през 2009 година например?
- Може, има опасност да бъдат още по-силни, отколкото тогава. Въпросът е защо се случва всичко това. Турция в момента има сериозни финансови проблеми заради лошото управление на Ердоган и партията му и по този начин се опитва да намери отдушник в едно псевдородолюбие. Официално Турция скоро ще празнува 100 години от създаването си. Разбира се, Турция не е нищо друго от един франчайзинг или ребрандинг на Османската империя. Това е опит за измиване на кръвта, която носи Империята. Опит да се представи за втори път успешно като фактор в региона. За съжаление, ние сме пропуснали доста неща в развитието на нашите страни, тъй като през 1922 година Турция като население е била около 20 милиона, сега е 85 милиона. Кюрдите там са към 25 милиона. Въпреки това, Ердоган говори от името на всички нации.
Проблемът освен икономически, е и геополитически. Той (Ердоган) използва бедните хора и на недоимъка, защото бедните хора могат да живеят с послания като война, справяне с недоимък, дори с нещо, които интелигенцията не може да приеме. Ердоган адресира посланията си точно към това мнозинство, търси неговата подкрепа.
- Да разбираме ли, че фокусът на случващото се в момента в Балканския регион не трябва да се търси в отношенията Атина-Скопие, а по-скоро трябва да се погледне към Турция и случващото се там, и едни геополитически интереси от страна на президента?
- Да, разбира се. И мисля, че каквото касае наследството на Европа, мисля че касае и Брюксел. Така че разрешението на т.нар. „спор“, подбуден подмолно от турската страна, използвайки Скопие, и съответно и Албания в тези процеси, би трябвало да се разреши и да бъде поето като инициатива от Европейския съюз.
Ние сме в един общ съюз, не само, когато става дума за финансови въпроси. Но и, за да решаваме заедно геополитически и стратегически въпроси. Тоест, този проблем, ако е проблем, трябва да се разреши на ниво Брюксел-Анкара, а не Атина-Анкара. Не може Европейският съюз във финансовата част да бъде единен, а в политическа и ако щете военно-стратегическа точка, всяка една страна да борави самостоятелно. Това няма как стане. Това, което си позволява Брюксел – да третира като ”ваш проблем“ разрешението на спора с името, не трябва да бъде така. Това е грешен подход.
- На 25 април се предвижда среща между външните министри на Македония и Гърция във Виена. Колко големи трябва да бъдат очакванията към нея и решенията, които ще произлязат?
- Уважавам институционалността на политическата професия, но след подобни пътувания и срещи, единственото, което остава в края на деня, са разходите, които са поети от данъкоплатците на дадените страни. Нито мястото може да породи решение на проблема на името, нито тези двама души, които представляват външните интереси на двете страни. Те не са хората или институциите, които ще могат да разрешат този въпрос. Този въпрос е в ръцете на Европейския съюз. Искаме ли наследството на Гърция, древна Гърция с нейните нрави и постижения или не? Европейско наследство или не? Или ще позволим на Азия да се меси в евроинтеграцията.
Достатъчно са нелегалните мигранти, които нахлуха в Европа с подкрепата и помощта на турската геополитическа карта. Това продължава да се случва, а Европейският съюз плаща (на Анкара) и ги дотира за спирането на тези милиони души, които влизат без да знаят къде влизат и защо влизат. Не е случайно, че 80-90% от тези хора са на възраст от 25 до 30 години и 80-90% са мъже, а не деца и семейства.
Турция играе една роля в съвременната европейска история, за съжаление, както в миналото. И това не е конспирация, това са факти.
Не може двама гръцки войници да бъдат заложници, а всеки ден по 35 пъти турски самолети и кораби да нарушават гръцката граница в Егейско море. И никоя страна в света не взема позиция! Мълчанието е съгласие, не противопоставяне, то подпомага продължаването на този процес.
Турция не е в Европейския съюз, но за мен само официално. Само с това, че не прави вноски в общите европейски финанси.
Но относно спогодбите на ниво митници, Турция умъртвява всички балкански страни, тъй като е дотирана от Европейския съюз, дотирана е ако щете дори от държави зад Океана, в момента и от Русия, и по този начин умъртвява финансово цяла Европа. А с подпомагането на това нелегални имигранти да навлизат в Европа отравя Европа финансово и нефинансово. Аз не разбирам защо никой от политическите лидери, говоря на балканско ниво и в Брюксел, не разбира тези структурни проблеми, които утре, когато този процес бъде финализиран, ще бъдат наистина огромни.
- Може ли да се направи един такъв извод, че след като пипалата на турската политика прозират във всеки един процес, случващ се на Балканите, всъщност и най-големият победител от подобен спор между Гърция и Македония и не само, всъщност, най-големият победител би била Турция в случая?
- Разбира се! И много съм радостен, че се разбира коректно проблемът. До преди 10 години православното население в Тирана е било 50%, в момента няма и 10%. Същото е в Босна и Херцеговина. Разбира се, че зад цялото това напрежение за името (на Македония) и за религиозните позиции в региона, които през XXI век не би трябвало да съществуват, стои турската политика на Ердоган.
- За финал на нашия разговор, можем ли да прогнозираме кога въпросът със спора за името ще бъде окончателно изчистен, и близо ли сме изобщо до такова нещо?
- Когато се променят границите за една страна, както Сърбия навремето. За съжаление, следва да се променят граници за много страни. Не знам дали ще доживеем да видим разрешение на т.нар. „казус на името“, но скоро разрешение със смирение и желание, каквито са очакванията, няма да се постигне.
================================================
: Какво се случва в Гърция? Ще ратифицира ли страната Преспанския договор и това, ако се случи, какво ще предизвика?
Йоаким Каламарис: Вижте, ако се ратифицира договорът, това означава, че ще имаме много сериозни процеси на Балканите, тъй като тази държава и съответно политиците, които управляват този проект, ще имат спрямо съседите допълнителни териториални претенции. Това се вижда, защото ако всеки един от нас прочете спогодбата, т.нар. Преспанска, а в нея има доста за реализация от мечтата на Тито, ще види, че има много рестрикции относно суверенитета на съседните страни. Всеки може всеки да прочете тази спогодба. Тя сега търси своята законност в нашите страни, но засяга всички балкански страни, щом говорим вече за териториални претенции. То се вижда, тъй като още навремето Скопие избра друго, вместо да се приобщи към България заради народните нрави, които свързват двете страни, и заради езика. Всички знаем много добре, че т.нар. македонски език е просто български език. Виждаме сега албанизация на православните граждани на Скопие и съответно мюсюлманизирането на целия регион. Целта коя е? Целта остава мираж за останалите хора и фактори на Балканите.
Водещ: Г-н Каламарис, ако Македония приеме името Северна Македония, няма ли да стане по-лесна плячка за разцепването й от албанците?
Йоаким Каламарис: Няма нужда да стане разцепване, при положение, че тя трябва да бъде окупирана по някакъв начин. Вижда се, че намалява драстично християнското население на страната и разцепването не е целта в този момент, а обратното: разширяването, албанизирането на територията и промяната на географските й граници.
Водещ: Тоест вие смятате, че чрез новото име „Северна Македония“ албанският етнос по-лесно ще я албинизира?
Йоаким Каламарис: Никога не е било ратифицирано името на тази страна от гърците, така че или Северна, или по някакъв друг начин да се нарича, щом включва термина „Македония“, това означава едно: много проблеми. Какво целят тези, които изповядат сделката за спогодбата от Преспа? Представете си, в нейния текст пише, че трябва гърците да изключат от книгите си определени имена. Нещо, което го виждаме и в намеренията на македонците и за други балкански, и то православни страни. Например, понеже те се наричат македонци, настояват арменския цар, навремето византийския цар Василий Българоубиец, който е от арменски произход, а не от гръцки, трябвало да му се промени името, защото бил избивал македонци, а не българи. Ама така го пише в летописите от векове. Тоест има от какво да се притеснявате, вие българите. И ако говорим за Северна Македония, тогава Банско, Благоевград по географски признак са част от древната Македония, те къде всъщност трябва да са?
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от o_megas на 21.01.19 13:41.</EM></FONT></P>Редактирано от o_megas на 21.01.19 13:43.
|
Всички знаят, че 80% от населението в Скопие е бъл
