|
Здравейте,
забелязва се едно раздухване на митове около Божидар Димитров, спасителят на съкровища от Македония. "24 часа" от вторник пише как Божо бил копаел през тонове въглища в тъмни подземия, за да се доберял до вехти съндъци с короната на охридските патриарси, плащеницата на Андроник II. и т.п.:
*******
Секретният фонд
08.01.2019
Как извадили изпод кюмюра охридската корона и златовезаната плащаница на византийския император Андроник II
Божидар Димитров обичаше да разказва истории. Една от тях бе за Секретния фонд и как от тъмните подземия на Съдебната палата в София, изпод черната пепел на тонове въглища е изровил няколко стари военни сандъка. По тях още стояли непокътнати печатите на две от българските дивизии, сражавали се в Първата световна война в Македония и Одринска Тракия. ...
*******
Лани имаше и подобна новина по повод претенции от цариградския патриарх към България за летописи и др., изнесени от чета от манастир в Сярско: "Вселенският патриарх vs. Принстънския университет заради откраднати от българска чета ръкописи", от 15.12.2018
( https://www.mediapool.bg/vselenskiyat-patriarh-vs-prinstanskiya-universitet-zaradi-otkradnati-ot-balgarska-cheta-rakopisi-news287561.html ), с обширен коментар там от "Филка".
Позволявам си да обявя спомените и коментарите на Асен Чилингиров около тези новини.
*******
от 16.12.2018:
Тука вече навлизаме в МОИТЕ ПАРАМЕТРИ - но ми трябват няколко часа, за да възстановя някои неспоменати и малко известни подробности, които часове сега не мога да отделя, макар и да пазя в архива си преписката с копия на моите доклади. Те се отнасят отчасти за твърде съкратено описаните от Филка събития, които засягат само пролога и донякъде и първия акт от това "стори", а има втори акт, за който аз вече изглежда съм последният жив, който знае някои подробности, но има трети акт, в който решителна роля играеше един от най-големите престъпници не само в модерната българска историография, но и в музейното дело, неотдавна умрелия Божидар Димитров. В този трети - но не последен - акт аз изиграх (само донякъде, защото бълг. власти пречеха) решителна роля.
Накратко: В първия акт, събитията в края (или по-точно след края) на ПСВ решителна роля играе дядо ми, ген. Спас Чилингиров, който командва бригада на ІІІ армия и осуетява гръцката окупация - това е най-оспорваната от болшевиките част от новата българска история, защото представя действителното значение на прогласената "Радомирска република" след пробива при Добро поле и цяла поредица "видни историци" се бяха заели с фалшифициране на събитията. И именно действията на моя дядо ликвидираха тази република. Оттук важна роля играят съкровищата, които българската войска с помощта на Филов събира от Македония и Гърция. Пренасят ги в секретния фонд на НАМ в манастира "Св. Герман" при София, собственост на Зографския манастир и използван за таен склад, при което НАМ плащаше по мои информации 23000 лв годишно наем на фондация Зограф, представяна в Бг от главните престъпници, начело с ген Христо Маринчев, началник на V управление на ДС. И когато той узна, че неговата дейност ми е известна, започна действия срещу мен и моите поддържници, вкл. ЛЖивкова и нейните заместници, които в един етап бяха неутрализирани.
На тази фаза играеше видна роля БожДим, а главните събития бяха открадването на Паисиевата история от Зогр манастир и почти по същото време организирането на голяма изложба "Златен манастир" в Берлин, където бяха представени значителен брой предмети от тайния фонд на музея, включващи (не особено ценни от историческа гледна точка) предмети от съкровищницата на манастира в Беломорска Тракия, но и особено ценни съкровища от съкровищницата на Охридската Света София, вкл. Среброобкованото евангелие от ХІІІ век, патриаршеския жезъл и корона. А как са попаднали в България ЧАСТ от съкровищата на манастира през 1942 г. зная от директора на Ист музей през 1980-те години Анчо Анчев, с когото бях много близък. Тези сведения, предадени ми от него, засягат дейността на Проф. Ив Дуйчев в 1942 г., изпратен от Филов да спаси и донесе в България съкровищата от заграбения от гърците манастир - също както в 1918 г. Радославов натоварва Филов да пренесе в България съкровищата от Македония и отчасти от Беломорска Тракия. Според разказа на Анчев, Дуйчев, с помощта на войници от окупационните войски, отива в този манастир и реквизира съкровищницата - ще напомня, че манастирът е бил до 1918 г. на бг територия и е бил изцяло български. Пред очите на гръцките монаси бива изгорен "архивът на манастира" - в действителност са били изгорени стари вестници и ненужни книги, а архивът е пренесен в София и запазен досега в Институт Дуйчев в София. А Дуйчев беше след войната осъден задочно от гърците на смърт.
Много малко месеци след т.нар. промяна в София през 1989 г., БожДим, който по това време вече е директор на НИМ, организира в Германия отчасти с български спонсори (това е малко по-късно фалиралата банка, чиито активи бяха гарантирани от "експертизи" на БожДи) голяма изложба в Берлин с названието "Златен манастир". Аз незабавно информирах българските власти в Берлин (по това време посолството беше в Бон, а в Берлин имаше само "Бюро-представителство") за същността на изложените съкровища и настоях енергично с официален доклад изложбата да бъде закрита. Докладът ми беше игнориран, изложбата беше представена и в Лайпциг - въпреки силните протести на гръцките власти. Стигна се до международен скандал, по който аз също трябваше да дам показания. В Берлин беше учредена комисия под председателството на завеждащия отдел в Държ. Музеи, проф. Голдман, който представляваше ФРГ в преговорите относно заграбените от СССР немски музейни съкровища, а негов главен сътрудник и преводач от/на руски беше моят добър познат и колега от Хумб у-т Проф. Арним Йене. По време на "частния" разговор между Голдман и мене в присъствието и на проф. Йене като отговор на въпроса за произхода на изложените в изложбата съкровища, аз му зададох въпроса "къде са съкровищата на катедралата в Кьонигсберг"? - за които знаех, че са пренесени преди края на войната в Берлин и се намират под попечителството на проф. Голдберг. С неговия потвърдителен отговор въпросът беше приключен. Германските власти отхвърлиха гръцките изисквания експонатите да бъдат предадени на Гърция. Но - което беше не по-малко важно - македонците нищо не разбраха нито за изложбата, нито за експонатите.
Засега толкова по въпроса.
*******
От 10.01.2019:
По въпроса за Филка и секретния фонд.
В манастира Св. Герман се съхраняваше голямата част от секретния фонд - без най-ценните съкровища, които са били дадени за съхранение в трезорите на БНБ.
...
Още нощес добавих някои от най-важните допълнение към биографията на БД в моята документация - засега най-важното е изказването на Академик Георги Марков, т.е. неговия "некролог" за БД. И този некролог трябва да прочете внимателно всеки привърженик или противник на БД, защото съдържат основите на антибългарската линия на "академичната" проруска българска наука, поставена в услуга на "братската" руска наука - респ. политическа доктрина. С всички нейни оттенъци/"фасети". И нейното възхищение, дори преклонение пред заслугите на покойния "историк". В моята документациея (която вече е над 24 мб и може да бъде трансферирана само чрез скайпа) остава още да приложа изказванията му във връзка с Паисиевата исттория (които вече са включени в моя Гръцки дневник) и във връзка с тъй нашумелия, но вече забравен "дискурс" за Батак, които имам също архивирани, както целия дискурс. И в края на краищата основният въпрос - причините да се задържи БД непокътнат до завчера в българското медиално пространство.
|
Божидар Д. и съкровищата от Македония
