В отговор на:
[...] В България е имало партизани както в Сърбия [...] Посрещнали са Трети украински фронт с хляб и сол, без нито един изстрел
[...]
Следователно когато някой говори, че България е била срещу Съветския съюз — нито един български войник не е имало.
Ще ви разкажа история, която в България всички знаят, но съм сигурен, че тук 99% ще я разберат. 43-та година. През август. В своята "Волфшанце" Хитлер привиква цар Борис III. И му казва: Слушай, не ми е достатъчно, че ми помагаш там с провизии, логистика и така нататък. Трудно ми е на Източния фронт, трябва ми по-полезна помощ, дай ми част от твоята армия, защото там сме зле. Бил там седмица. Нашят цар му отказал, казал му: Мой Фюрер, с нищо не мога да помогна, защото ако дам такава заповед, цялата българска армия ще мине на страната на Червената армия с песни. Защо Ви е това?
Хитлер бил много зъл, крещял, вече бил психически нестабилен и тогава нашият цар казал: Добре, ако сте съгласен, ще го направим на доброволен принцип, ще има доброволци.
Знаете ли колко изобщо се записали? 76 човека, половината цигани. (дълга пауза) Ясно е, че никаква армия не е имало.
Нашият цар се връща, след 2 седмици умира, отровен. България заплати със смъртта на своя цар, защото не даде нито един войник във Втората световна война. [...] това е точно така.
[...]
Минаваме към НАТО. През 2003 г. в България направиха социологическо проучване на какво мнение е населението относно влизане в НАТО. 70 и кусур % отговорили: не, това не ни трябва. И докато говореха, че не ни трябва, референдум не се проведе, имаше просто решение на правителството, с което ни вкараха в НАТО.
[...]
78% от българите са за Русия
[...]
Втората група русофили е много малка. Може би е от няколко десетки или няколкостотин души. Това са служебни русофили, тоест такива, на които се плаща да създават организации, говорещи добри неща за Русия [...] това е слаба група. [...]
[...] Възможно ли е икономическо сътрудничество с Русия? Не само е възможно, а е задължително да има такова, защото това е въпрос на живот и смърт за България, не за Русия [...]
[...] Ако обединиш България и Югославия, това са около 28 милиона население. Тук това население може да формира армия от 1.2-1.3 милиона с резервисти до 6 милиона. Ако към това присъединим Гърция [...] ще получим конгломерат, чисто православен или поне християнски
[...]
Смятам, че Варшавския договор е нужен, и той е бил единствената сериозна защита [...]
Споменава Иво Христов.
Това е член на ПП Възраждане. Партията е водена от Костадин Костадинов.
.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.
|