И е така и не е. Ще разгледам само разминаванията по ред:
- авиацията безспорно заема централно мясо във всички въоръжени сили по света, но по далновидните вече прозират нарастващата роля на морската авиация и стратегическата авиация най-вече, а това от своя страна предполага мощен надводен флот, както и бесни темпове на икономическо развитие.
- в този смисъл, на подводния флот все още не отредено мястото, което предстои да заеме след ВСВ. Челния немски опит от ПСВ, не е взет масово под внимание, но същият от ВСВ, както и ракетостроенето, се оказват определящи за развитието на подводните флотилии по време на студената война.
- бронетанковите войски наистина земат централно място, включително в червената армия. Там се набляга на бързоходните но леки танкове, но се създават едновременно и тежко-бронирани като КВ. Трябва да се има предвид, че немците нападат с не по-качествени от руските машини, като Пнцер-II, Панцер-III, ранните модификации на Панцер-IV, както и по-леки чешки "Шкода" и "Прага". Там не се бият срещу конници, както при кампанията срещу Полша. Нещо повече, ранния Т-35/76, ги впечатлява и добирайки се до трофейни машини, ги ползват при създаването на Пантера. Руснаците им го връщат, като през 1943 успяват да се доберат до трофеен Тигър, послужил им при създаването на ИС-овете.
Месершмитите почти нямат реална конкуренция във въздуха, освен Як-1М и то само срещу "Емилите", стига в тях да не седят немски асове.
Съюзниците се налага да пращата бойна техника по море, пореади един прост факт: немците ликвидират съветската техника със завидна скорост и ефективност и съвтеската иоконмика се оказва неспособна да попълва в срок, такива колосални загуби. Всъщност съотношението в загуба на жива сила надминава значително 3:1, но това не се оказва проблем за Съветите, така както за Райха. Много по-важно е и това, че немците се оказват в пъти по-ефективни в отбрана, отколкото в нападение. Те могат да си позвплят с темповете на икономиката им прз 1943/44 да водят кръгова отбрана на няколко фронта. Това не е по силите на Съветите и дори един допълнителен фронт, би довел до рухването на червената армия и държавата. Ето къде са страховете на Сталин - евентуален далокоизточен фронт срещу Япония.
Сибирските дивизии спасяват Москва, но не обръщат ни най-малко ситуацията на фронта. Вермахта отстъпва около 150км на запад, но там на един важен железопътен възел (мисля Жрев се казваше или в близост), червената армия дава колосални жертви по протежение на няколко месеца без какъвто и да е успех. Нещо повече, след стабилизация на фронта, немците отново хукват да мачкат на югоизток. Не засегнахме създаването повсеместно на десантни войски. Те не са тествани, но във ВСВ се почва. След първите успехи на немските парашутисти, идва голямото им разочарование при превземането на о. Крит. СССР, които са водещи при създаването на този род войски, също търпят як пердах при първото им използване в тила на немците в началото на 1942.
Колкото до страха при войниците, то шока за Ч.А. е толкова голям и достатъчно продължителен, че дезертьорите не биха могли да се сравняват като бройка с никоя от останалите воюващи страни. То затова Сталин заповядва на НКВД да разстрелват в гръб сънародниците си с прословутата заповед "Ни шагу назад!" Да не говорим, колко водка се разливала в окопите, преди поредната битка. Вярно, в немските окопи тази роля се падал на коняка.
Накрая за Генералните щабове: яко прочистен е съветския, но след началото на военните действия, изводите са направени и виждаме скоропостижно на първа линия, та до края на войната много кадърни съветски генерали, за които обаче човешкия живот е нищо. Те не успяват нито да ускорят разгрома на Германия, нито да постигнат такива решителни победи, които да спасят милиони човешки животи, напротив: победата на всяка цена без оглед на жертвите срива имиджа дори на такъв колос като маршал Жуков. Обратното - в Германския генерален щаб, пруските военни, макар и да не са оставени от Хитлер да ръководят военните действия както те искат, разумните жертви, загубата на техника и трезвата преценка на цялостната ситуация остава в полезрението на болшинството генерали и фелдмаршали, което за жалост спомага много нацистите да се държат до последно и касапкъка да изглежда безкраен. А може би именно като контрапункт на твоето предположение, ако фюрера не бе се месил в работата на професионалните военни, прусаци в болшинството с най-добрия боен опит в Европа, Москва нямаше да устои, а без нея, развитието и перспективите биха поели в друга посока.