|
Чета го от време на време в "либрев", голям е!
Като допълнение един много голям (щото е и македонец, че и отскача до Пловдив честичко): Румен Леонидов - Красотата убива. С много рядко срещано въобще споменаване на Кочо Гърнев!
КРАСОТАТА УБИВА
Унищожение.
Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране на Евгени Божанов – тази вечер в преливащата от възторг зала „България“ – където той с лекота дописваше във въздуха нотните знаци на Бетовен…
Унищожение на грозотата. Унищожение на гнусотата. Удивително безпощадно унищожение на посредствеността във всичките ѝ форми и съдържания…
Красотата убива. Но не умъртвява.
Централна София тази вечер беше залята не от мръсната, но вечно невинна кръв на грознодушните, а от първородната светлина на отвъднебесната реалност. Гробището на падналите ангели беше осквернено от придошлата светлина. Върху която крачеше покачен върху невидими кокили и мистериозният симфонизъм на Берлиоз.
Беше реално съновидение. И извънредният румънски диригент стърчеше и докосваше наднебесните същества. И българската публиката бе единна, някак задружна, не по български, направо ошашавена от онова, което чуваше и виждаше. Аплодираше като бясна и мигом млъкваше, щом гениалният сядаше пред рояла, за да започне отново да преде непреводими фигури с ангелските си пръсти и да спира времето, докато ние не оставахме без дъх. Единният Бог бе слязъл между нас и блаженстваше.
А само час преди това в Двореца се настани изневиделица, появил се сякаш от подсъзнанието на небитието, живият живописец Константин – Кочо Гърнев. Споминал се е през 1966 г. като автентичен българин в Мюнхен. Но оценен още преди Втората световна касапница като бляскав талант от баварската общност. Толкова високо ценен, че Хитлер и Гьобелс са били респектирани от този неариец, цветен балкански субект от Македония.
От тази вечер, половин век след кончината му, бе турен край на забраната у нас да стъпи дори косъм от четката му. От тази вечер НХГ е окупирана за цял месец от вълшебните работи на този наш сънародник-нашественик.
От днес Галерията има и втора собствена, първокачествена картина, дарена от колекционера Павлин Тодоров. Така се казва човекът, който смело прекоси забраната и забравата, и върна на изкуството ни това забутано в националната памет име, което ще отекне като откритието на романа „Калуна-каля“ от Георги Божинов.
С тази уговорка, че Германия знае, помни и не се срамува от небивалия ни талант, докато върховният рòден роман едва ли ще завладее разнокултурната общност на днешен Мюнхен.
Което не е особено важно.
По-важно е, че красотата убива околната ни грозота, унищожава я макар и само за час или два.
Инак България никога няма да се превърне в една Голяма, Огромна Зала „България“, както и Централна София никога няма да бъде наистина непровинциална столица на националната ни душа…
Защото духовната грозота у нас продължава да убива всичко различно, а красотата още не може да свикне с това, че може да унищожава…
Тъй като красивото никога не умъртвява, дори смъртта.
Редактирано от leyte на 15.12.18 12:15.
|
Красотата убива [re: komitaO3]
