|
|
| Тема |
 Отиде си комунистът Бернардо Бертолучи |
|
| Автор |
persone (върховист) |
|
| Публикувано | 27.11.18 15:30 |
|
|
|
Пускам тази тема за да отдам полагащото се на този велик италиански кинорежисьор, но и най-вече заради перфидното поведение на българските медии, които отразяват това печално събитие под формата на типична тоталитарна манипулативна масовка подобна на оная преди 1989. Защо?Защото се пускат теми без коментари и с подменена същност.
Потресаващо е, че българските медии, известяващи за кончината на гениалния италиански кинорежисьор, срамежливо споменават най-епохалната му творба само с едно изречение, или дори направо я пропускат. И мълчат като комунист на разпит, че Бертолучи беше именно комунист
Бернардо Бертолучи – кинорежисьорът канара, който през 70-те и 80-те утвърди славата на италианското кино като световен феномен, си отиде в дома си в Рим от рак на 77-годишна възраст.
За медиите във всички страни това е една от водещите днешни новини, включително и за българските. Но е потресаващо, че у нас всички известяващи за кончината на филмовия гений издания срамежливо споменават само с едно изречение най-епохалната му творба, вървяла у нас под заглавието „20-ти век” и оригинално назована от автора си „Novecento“ („1900”), или дори направо я пропускат. И освен това мълчат като комунист на разпит, че Бертолучи беше именно комунист. Никои други уважаващи себе си и аудиторията си световни медии, дори и най-мейнстриймните, не допускат подобно кощунство с паметта на емблематичния творец, оставил ни най-забележителната кинофреска на разтърсилия Италия и света 20-ти век през призмата на характеризиралите го класови борби и политически антагонизми.
У нас фокусът на всички публикации в памет на Бертолучи е скандалният му еротичен хит от 1972-ра „Последно танго в Париж” с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. А самият Бертолучи многократно е казвал, че той съзнателно прави този предизвикателен филм, за да спечели онези средства, които са му така необходими, за да осъществи главния филм на живота си – именно „20-ти век” („1900”). Той го снима непосредствено след „Тангото” – през 1976 г., и привлича за финансирането му три американски кинокомпании, всяка от които изважда по два милиона долара. Но те пак не стигат за дългата над 300 минути киноепопея, за която отива и всичко спечелено от филма с Брандо и Шнайдер.
Редактирано от persone на 27.11.18 15:43.
| |
| |
| 
|
|
