Понеже наистина се чувствам индоктриниран в капитализма, благодарение на социализма, моля за позволение да коментирам темата от тази позиция.

Тезата ми е, че в народопсихологията си, видимо и в езика, капиталистическото мислене, стремежа да потребява повече и качествено си остава константа. Масата народ е ценностно центрирана в капитала, а не в социума.
Капиталисти незабележимо се примириха уж в социалисти. Обратните примери са ярки, дори и в нашето съвремие. Като почнем с убедения, войнствщ социалист Георги Найденов (Тексим) с първата кока-кола в Източния блок, минем през вишистите миньори от времето на соца и стигнем до бившите шофьори и днешни олигарси.

От споменатото време в 44та в езика на народа седят и придобиват все по-голяма популярност думи като рандеман и далавера. Те не са турски, не сме ги научили от османците. Не са и руски, нито немски или английски - латински са. Същото значение и с близко изговаряне ги има в днешните италиански и румънски език - randemani - dare valori / de valoare. Едното осмисля като израз отношението между вложено, потребено ирезултат, добив - рандеман. Другото в превод е остойностяване, приход в пари. Надали венецианци и власи са обикаляли да ограмотяват. Мижем да допуснем и онаследено. Ползват се от хора без да са ходили в УНСС, преди да го има института и първите му преподаватели.

Днес ако застанеш пред УНСС и питаш какво е рандеман, може доста студенти да се затруднят. Ако отидеш в първото село в коя да е част на страната, хора дори без средно образование ще ти обяснят със страст какъв им е бил рандемана и имало ли е далавера.
Да, едно време селскостопанската ни продукция е била на световно ниво и е вървяла на всички пазари скъпо, заради разбирането у хората за рандеман и далавера. Понеже не са индоктринирани като мен, а социализирани като народност, понятието рандеман в смисала на полезност и ефективност пази положителен смислов заряд. Далавера, заради чисто парично-стойностна смисла е с негативен.
Няма знамение дали продукта е селскостопански и дали аграрния сектор е характеризирал икономиката ни в някакъв период, а рандемана и далаверата от продукта.
Така българина цени добавената стойност и оцелява при война, комунизъм, робство, кризи и други социални сътресения. Моето заключение е, че действа вече на подсъзнателно ниво и ако не му говориш за добив и благосъстояние, той няма да те слуша, няма да участва в твоите социални търсения. Няма да се "запали". Не знам на кой ще му се стоти логично, но поне личните ми социално-психологично-икономически търсения натам водят.