"Доста хора са били наплашени на 1-си Септември 1939, включително Гьоринг.
Да, с този си триумф той затваря устата на доста хора до крахът при Сталинград, въпреки че Халдер, отговарящият за плановете на Източният Фронт се скарва с него още през Септември 1942 и напуска, именно предвиждайки заграждане, което обаче е вече обусловено от вече образуваното многократно числено превъзходство на червената армия. Блицкригът е трябвало да постави Москва на колене до края на 1941, за след това са си нямали и идея."
Проблемът е в генерала, направен от Хитлер фелдмаршал, буквално преди да се предаде в плен, фон Паулус. Той е посредствен военен и мисълта за катострофата и неибежните последствия от нея, които със сигурност би понесъл, ако бе ударил в посока юг, за да се свърже с настъпващия от към Кавказ Майнщайн, който достига при пробива на руския фланг, на 60 километра от позициите на 6-та армия на Вермахта. Това кара Паулус да смени лагера и преживее войната, като си осигурява кариера в следвоенните години в новосъздадената народна армия на ГДР.
Инак самоназначаването на Хитлер за галвнокомандващ германската армия след провала при Москва и отстраняването на фон Браухич от този пост, без съмнение е грешка (една от многото).
|