|
... срещу насилствената македонизация на българското население. Малко известен аспект и епизод от борбата на горяните в Светиврачко:
"Светиврачката чета. Кое е основното предизвикателство за създаване на тази горянска чета? По указание на Москва започва да се обсъжда въпросът за присъединяване на Пиринския край и формиране на федерация между България и Югославия. И разбира се, ЦК на българската комунистическа партия старателно се заема да провежда политика на „македонизация” на населението в този район на страната. В разговор с Георги Димитров от 5 до 7 юни 1946 г. в Москва Сталин дори изисква ускоряване на този процес и проявяване на твърдост при неговото провеждане.
В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. В първите дни на м. май с.г. Герасим и още двама негови съидейници минават в нелегалност и се установяват около връх Вихрен, близо до езерата. Тяхната основна цел е да формират горянска чета с широка база от ятаци, която да работи сред населението за защита на българщината против „Титовска Македония”.
Герасим Тодоров произхожда от род на комити. Баща му Тодор Николов е четник от четата на Яне Сандански, а след 1912 г. е учител и кмет на с. Влахи. Брат му Захари Тодоров е бил районен войвода, привърженик на ВМРО – Иван Михайлов. Г. Тодоров е касиер на местната потребителна кооперация, женен е и има трима синове – Йордан, Кирил и Владимир, и дъщеря Василка. Службите на Държавна сигурност го характеризират като „буен и смел човек”.
През лятото на 1947 г. горянската чета нараства на 14 души. Нейната организационна структура следва традициите на ВМРО – Иван Михайлов: Герасим Тодоров – войвода, Андрей Александров – помощник-войвода, Петър Гърков – секретар, Димитър Павлов – санитар, Кирил Бенгюзов и Тодор Секулов – отдельонни командири. За да се създаде организирана яташка база, през март 1947 г. в дома на Солун Георгиев Ташев се провежда съвещание, на което присъстват най-верните помагачи на четата. На него Герасим Тодоров предлага да се образува нелегална организация със своя структура и ръководство, която трябва да осигурява горяните с храна, дрехи и оръжие, да защитава селяните от беззаконията на комунистическата власт, да разузнава намеренията на милицията и да набира нови четници. За ръководител на организацията е избран Солун Георгиев Ташев, войвода – Лазар Евтимов Цирков, помощник-войвода Иван Танчев Шатов, секретар Йордан Христов Ангелов, подсекретар Иван Андреев Бояджиев, куриери Лазар Георгиев Дафев, Георги Самарджиев, Веселин Чаушев, Тодор Секулев, Йордан Герасимов и Борис Угренов. Отново се потвърждава, че програмната задача на четата и нелегалните организации е създаването на Автономна Македония под покровителството на Англия и САЩ. Увереността в изпълнението на тази програма е голяма – не само у Герасим Тодоров, но и у всички четници и членове на нелегалните организации. Четникът Петър Гърков казва: „Пирин планина отново ще запее своята хайдушка песен”. Ето защо Г. Тодоров, чрез установените си връзки в София, търси начин да се свърже с английското и американското дипломатическо представителство и да изпрати представител в Гърция42.
Второто съвещание Герасим Тодоров провежда на 10 юли 1947 г. в махала Дребако. На него четата се именува Пирински отряд и по непълни данни е в състав от 25-30 горяни. Взема се решение за увеличаване броя на четата и осигуряване на нейната прехрана и въоръжаването и.
Дотогава службите на Държавна сигурност не предприемат сериозни действия срещу четата, но старателно събират сведения за нейния състав, движение и връзка с ятаците. Службите на Държавна сигурност предлагат на Герасим Тодоров „да се откаже” и да се „прибере в селото”, за което няма да му се търси отговорност. Той отказва и тогава Държавна сигурност решава да внедри агента Димитър Паров със задача да убие войводата Г. Тодоров. Но е разкрит и съгласно положената клетва от четниците е наказан със смърт. Броят на четниците продължава да нараства и те се ползват с доверието и подкрепата на населението. Герасим Тодоров успява да създаде нелегални организации в селата Градево, Брежане, Сенокос, Мечкул, Гара Пирин, Градешница, Ощава, Влахи, Белица, Плоски и др. Неговият авторитет бързо нараства в Пиринския край. Това тревожи Министерството на вътрешните работи. То прави активна разработка под кодовото наименование „Елен” за ликвидиране на четата и нелегалните организации. По селата се създава мрежа от агенти: с. Влахи – 4 души, с. Джигурово – 1, с. Белица – 1, с. Градище – 3, Гара Пирин – 3, с. Сенокос – 7, с. Арнаутовска махала – 1, с. Декова махала – 1, и др., общо 29 лица.
Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим…Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”.
Зимата на 1947-1948 г. преминава в укрепване на яташкия апарат и увеличаване броя на горяните. Провежда се военно обучение на четниците, ръководено от о.з. полковник Стойне Бачийски и о.з. подполковник Димитър Кузманов. Но още през февруари 1948 г. започва усилена подготовка на органите на милицията за организиране на блокада и ликвидиране на четата. След като получава сведения за това от ятаците, командването на четата решава на 13 март 1948 г., с оглед на своето съхранение, да се раздели на две групи. Първата, под командването на Герасим Тодоров, е от 16 горяни, която отива да се настани у свои ятаци в махала Дребако. Втората група от 11 горяни с командир Кирил Бенгюзов се отправя към с. Горна Градешница с цел да го блокира и да се снабди с оръжие. Но акцията не се провежда поради това, че през нощта на 14 март 1948 г. милицията започва обсада на района на придвижване на горянската чета. Няколко дни преди това е арестувана „по-голяма част от ятаците, от които са събрани ценни сведения”. Освен това Държавна сигурност раздвижва целия си агентурно-информационен апарат. Особенно ценни сведения тя получава от секретните сътрудници с кодово наименование Рила и Роза. Службите на ДС се оплакват и от своя секретен сътрудник Найден Михайлов Иванов, брат на горянина Асен Михайлов Иванов, който изненадващо за тях се присъединява към четата. За секретен сътрудник е завербуван и Йордан Христов Ангелов, учител в с. Влахи, „служил повече на бандите, отколкото на властта”.
В архива на Министерството на вътрешните работи е запазен подробен доклад до министъра за създаването, дейносттта и ликвидирането на четата на Герасим Тодоров. Същият доклад е изпратен на министър-председателя и лидер на комунистическата партия Георги Димитров по негово искане, за да се запознае с положението в Пиринския край. Ето и съдържанието му:
„Строго поверително До другаря
Министър на вътрешните работи
ТУК
ДОКЛАД
За организрането, провеждането и приключването на акцията по ликвидирането на разбойническата банда „Герасим Тодоров” в Св. Врачка околия.
На 14 март т.г. бяхме натоварени от др. Пом. министър Руси Христозов с ръководството на акцията по ликвидиране на бандата „Герасим Тодоров”, подвизаваща се в Св. Врачка околия. Преди започването на операцията разполагаме със следните Предварителни данни:
В Св. Врачка околия, в района, ограничаващ се между гара Пирин, Долна Градешница, Плоски, Горско стопанство „Синалища”, Клетите, Езерец, Сенокос, Брежани, р. Струма, гара Пирин, върлуваше разбойническата банда от около 24-25 човека. Бандата се е формирала в периода от м. април 1947 г. до м. март 1948 г. Организатор и водач на бандата бил Герасим Тодоров Николов, жител на с. Влахи, Св. Врачко. Същият е минал в нелегалност на 11 април 1947 г. Дотогава е бил магазинер на кооперацията в с. Влахи и като такъв за извършена кражба е бил потърсен от милицията, по който повод се е укрил. Същият е известен като бивш активен деец на ВМРО – Иван Михайлов и голям побойник. През 1941 г. е бил горски стражар в Беломорието, където се е проявил с тероризиране на населението. След 9 септември 1944 г. е станал активен член на „Звено” и там е водил противоотечественофронтовска дейност. Същият е зет на Асен Бояджиев, околийски организатор на „Звено” в Св. Врач, и е близък на покойния Иван Харизанов.
За останалите бандити знаехме, че в по-голямата си част произхождат от местното население, главно членове на „Звено” и БЗНС и че повечето от тях са бивши членове на ВМРО – Ив. Михайлов. Имахме сведение, че между тях се намират двама неизвестни офицери и адвокатът Любомир Стамболийски от гр. Дупница, осъден от народния съд и беглец от затвора.
Бандата, до периода на започване на акцията, е успяла да си създаде добри връзки и ятаци почти във всички села, като някои от тези ятаци и връзки ни бяха известни. По-голяма част от ятаците са вербувани из бившите михайловисти, а сега членове на „Звено”.
До акцията за ликвидиране на бандата нас ни бяха известни следните нейни по-важни прояви: отвличане и нанасяне тежки побоища на членове на РП (к) и други прогресивни членове, които не са им били в услуга, забранявало се със заплашване да се посещават партийните събрания, унищожавали са се архиви на местните партийни организации и други акции срещу работническата партия, задължавали са учителите чрез заплахи и побоища да учат децата на молитви и да говорят против Отечествения фронт, нанасяли са побоища на учители македонци, като водачът на бандата Герасим е подчертавал, че „Титова Македония не искат”. Паралелно с това са водили злостна пропаганда против Отечествения фронт, Работническата партия и Съветския съюз, като са разпространявали слухове, че е предстояща война между Англия и Русия.
С тази си дейност и по причини, които ще изтъкна по-долу, бандата е успяла да си създаде значително широка база сред населението в този край. Селяните били изплашени и не смеели да донесат нищо на властта за нейното движение и прояви. Духът на реакционно настроените елементи е бил повдигнат, а ятаците и привържениците на бандите били готови да се включат в бандата при каквато и да било опасност от страна на властта.
Организация и провеждане на акцията.
Въз основа на горните данни и на всички материали от милицията и Държавна сигурност в Горна Джумая бил изработен първоначален план на действие. Планът бил изработен по указания на Директора на народната милиция др. генерал Благой Пенев и гл. инспектор, ръководител на ДС, др. Каприелов, като в изработването му взеха участие др. Капитанов – Началник криминална милиция, полковник Рачев – Г. Джумайски секторен началник, др. Никола Трифонов – началник ДС – Г. Джумая, и помощниците му инспектор Давидов, Миланов и Кюлюмов.
Формиран бе щаб за ръководство на акцията в състав: за ръководител Капитанов и помощници: Рачев, Трифонов, Давидов.
Разполагахме с 450 бойни милиционери и резервна милиция. Първоначалният план се свеждаше до следното:
Блокиране през нощта срещу 15 март т. г. целия район със задача да се устроят засади по всички пътища и пътеки и не се допусне на бандитите да излизат извън блокирания район или ако се натъкнат на засада, да бъдат унищожени.
Установяване милиционерски комендантства почти във всички населени места в района едновременно с блокадата със задача да се проведе такъв режим на населението, че да не се позволи абсолютно никакво движение на хора и добитък извън селата и да не се позволи на бандитите, които са извън селищата, да се свържат с населението и получат храна или подслон.
Пускаме 4 значителни групи от милицията от различни посоки кръстосано в блокирания район със задача да претърсят всички селища и най-вероятните за укриване местности. Предварително мобилизиране на наличната агентура и поставяне задача на същите във връзка с издирване на бандитите.
Набелязване на известните ятаци, които трябваше да бъдат задържани при самото започване на акцията.
Разясняване на милиционерите какво трябва да бъде държанието им към населението.
7. Щабът за ръководство на акцията се установи в с. Влахи като център на района и главен пункт, дето бандата има най-много ятаци и помагачи.
Акцията протича както следва:
На 15 март сутринта всички наши части заеха определените им места и започнаха арести на набелязаните ятаци и изпълнение на другите им задачи. Към 10 часа сутринта наша претърсвателна рота се натъква на основно ядро на бандата, състояща се от 16 човека, в 3 къщи на махала Дребако в землището на община Ощава. Групата, при която е бил и водачът на бандата Герасим Тодоров, не е била напълно обградена и е успяла да се оттегли с лека престрелка към Червената скала, високо в планината в посока Ел-Тепе. При преследването на това ядро на бандата не можахме да хванем или унищожим нито един бандит поради това, че времето беше много лошо, гъста мъгла и виелица, което даде възможност на бандитите невидимо да се изплъзнат. Освен това нашата рота не проявява достатъчно упоритост при преследването на бандитите и не можа да се справи с трудностите на терена и времето. При изтеглянето си групата се разпръсна на малки групи.
От набелязаните за арест ятаци 8 от тях успяха да се прикрият. Ние разполагахме с безспорни данни, че същите са тясно свързани с бандата и имат нареждане от нея в случай на блокада да се укрият, да потърсят връзка със същата и в никой случай да не се предават на милицията. И тях причислихме в списъка на бандитите. При бързия усилен разпит на задържаните ятаци установихме почти всички важни ятаци и помагачи на бандата в района. Получиха се също данни, които уличаваха двама агенти в двойничество и предателство. Някои от установените ятаци вербувахме за агенти, на други извършихме превербовка, а трети в по-голяма част задържахме.
Още в първите дни на акцията направихме усилия да привлечем в помощ за издирване на бандата и местното население. Направихме по места събрания, на които беше разобличена вражеската дейност на бандата и изтъкната нуждата от нейното унищожаване. На първо време можахме да привлечем главно комунистите и онова население, което беше физически пострадало от бандата.
През дните 15, 16 и 17 март успяхме да заловим всички укрили се ятаци, без да им дадем възможност да се свържат с бандата. При претърсване на 16 март бе заловен в с. Брежане Босил Станчев Стойчев, касиер на БЗНС – Н. Петков в гр. Дупница, нелегален от м. септември 1947 г., на път да се свърже с бандата. На 17 март бе заловен от нашата засада бандитът Кирил Тодоров Солунов, а на 20 март по получени агентурни сведения, че в с. Влахи се укриват откъснали се бандити, бе проведена цялостна блокада и претърсване на селото, като бяха заловени о.з. полковник Стойне Цветков Бачийски, Илия Андреев Бояджиев, Йордан Г. Тодоров и Китан Михов Иванов.
Това вече ни позволи да отгатнем поименно състава на бандата, ятаците й, създадените от нея организации по селата, групичките, на които са се разпръснали след акцията, посоката на тяхното движение и начина на укриване на отделните групички.
Установи се, че двамата неизвестни офицери, за които имахме сведения, че са в бандата, са о.з. полковник Стойне Цветков Бачийски и о.з. подполковник Димитър Кузманов Цветков. Същите са включени в бандата на 8 март т.г., като са се свързали със същата посредством нарочен канал до София.
Установихме, че бандата е имала следното движение: на 7 март т.г. същата е брояла 14 човека, които са били добре въоръжени с пушки, пистолети и бомби. С наближаване на пролетта и затопляне на времето е започнала агитация със своите ятаци и приятели за минаване в нелегалност а същевременно бандите са предприели усилено претърсване на няколко къщи по селата за снабдяване с оръжие. Започват да създават по селата организации по типа на ВМРО – Иван Михайлов с ръководители войводи и секретари, които организации имали за задача да проверят сигурността на всички свои хора, да следят поведението на комунистите и други отечественофронтовци и донасят за тях, за да бъдат наказани, да събират помощи и пари в натура, а също така да събират сведения за движението на милицията при блокада, засади и пр., като своевременно уведомяват бандитите чрез специални куриери. Тези организации са били основната база за бандитите. Такива организации установихме, че са създадени в селата Влахи, Сенокос, а вероятно и на много други места, нещо, което сега се потвърждава от следствието. В едно писмо, заловено впоследствие във водача на бандата Герасим Тодоров, става дума за създадени такива организации в почти всички селища на района. В процеса на предварителното следствие установихме, че при блокада или други сериозни действия на милицията всички ятаци и привърженици на бандата е трябвало да минат в нелегалност, като тия, които не сторят това, щели да се считат за предатели. При особена опасност бандата трябвало да се разпръсне на малки групи и улесни укриването си, за което местността е действително подходяща. Тактиката на укриването им е била да се прехвърлят от едно място на друго, все в района, без да се укриват в планината, като се използват за прикритие главно плевните, кошарите и много разпокъсаните къщи в местността.
От 7 до 14 март бандата се е увеличила още с 13 човека, главно техни бивши ятаци, като към нея са се присъединили и двама офицери от София. Така увеличена, бандата се оказала с недостатъчно оръжие. Тя наброявала вече 27 човека с 15-16 пушки, 10 пистолета, 8 бомби и 3 бинокъла. По тия причини на 13 март вечерта, в навечерието на нашата акция, те се разделят на две групи. Едната група от 11 бандити под водачеството на Кирил Бенгюзов получава задача да отиде в с. Горна Градешница, да блокира селото и направи претърсване за оръжие, а другата половина от бандата – група от 16 човека, е слязла в махала Дребако, за да организира Заговезни. Тази именно втора група попада на първата наша засада и тя успява да се оттегли и разпръсне. След като получихме всички тези сведения, на 22 март извършихме едновременно блокада и претърсване на всички села и кошари. Обърна се особено внимание на засадите и поставяне на секретни постове, като се поставиха под наблюдение пътищата за селата и крайните къщи, откъдето бандитите най-лесно биха се снабдили с храна, понеже имахме сведения, че не разполагат с никакви запаси от храна. По същото време открихме трите им скривалища високо в планината. Едно голямо, побиращо около 50 души, в което се намираха само съдове и дрехи, второто празно, а третото пълно с картофи. Бандитите не направиха никакъв опит да се укрият там. Основният метод на нашата работа остана агентурният и привличането на населението на наша страна. За тази цел бе изградена агентурна мрежа за всички селища и махали и бяха свикани събрания по селата с помощта на партийните органи. На събранията се обеща, че ако някой бандит се предаде доброволно, животът му ще бъде гарантиран и че съдът ще погледне на него снизходително. В почти всички села се създадоха инициативни комитети начело с кметовете, свещениците, а даже и близките на бандитите, които комитети по своя инициатива започнаха претърсвания и предаване на бандитите, като ние им давахме сведения.
Особено добри резултати даде маршрутната агентура, която бе използвана най-широко. Изпращахме маршрутници от едно място на друго за проучване, събиране сведения и влизане във връзка с ятаците и бандитите.
В нощните засади бяха привлечени и местни хора на властта, които същевременно бяха използвани и за водачи.
Редом с агентурната работа и привличането на населението да участва в издирването и ликвидирането на бандитите непрекъснато и последователно вземахме следните мерки:
Блокираха се целият район или отделни местности, според случая.
Устройваха се непрекъснато засади по всички места, дето имаше вероятност да преминат или се появяват бандити. През време на акцията повече от 15 засади излязоха сполучливи.
Поддържане такъв режим за населението, който не даде възможност на бандитите да се снабдяват с храна, и голяма част от тях се предадоха доброволно от глад.
Непрекъснато уточнявахме местонахождението на разпокъсаните групи и отделните бандити и бързо придвижвахме, главно нощем, нашите части.
Постоянно прегрупирахме нашите сили в зависимост от това къде се явяваха повече от укриващите се бандити.
Общи претърсвания на местности се оказаха безрезултатни в смисъл, че бандитите не заловихме, обаче тия претърсвания внесоха паника в бандитите и същите не смееха да се покажат, за да търсят храна, а това не им позволи да излязат извън района и ги принуди да гладуват.
Същевременно обградихме агентурно района на акцията, а също така и на по-далечни разстояния по вероятните пътища за изтегляне на бандитите поставихме засади, които останаха по местата си до края на акцията.
Осигурихме на милицонерите редовно и доволно снабдяване.
Всички тия мерки в края дадоха резултати. В разстояние на 10-ина дни по-голяма част от бандитите бяха заловени, а други се предадоха доброволно. На 31 март беше открит и понеже оказа съпротива, бе убит водачът на бандата Герасим Тодоров. Това оказа значително въздействие върху населението и ятаците и агентите, които се окуражиха още повече и активизираха дейността си в наша помощ. В три-четири дни след това бяха издирени и заловени и останалите бандити.
Така акцията завърши на 4 април т.г. със следните резултати: бандата на Герасим Тодоров, състояща се от 27 бандити първоначално, присъединили се към нея на 15 март 2 бандити и минали в нелегалност и опитали се да се включат в бандата 9 бандити, всичко 38 бандити плюс действащите отделно около с. Плоски бандитите Никола и Иван Райчеви, или всичко 40 бандити, беше напълно ликвидирана. Шест бандити са убити при оказана съпротива на милицията, живи заловени 30 бандити и останаха незаловени 4 души, за които получихме положителни агентурни сведения, че са се измъкнали от нашето обкръжение. Трима от тях, а именно о.з. полковник Кузманов и Георги и Смилян Гарчо-ви, са преминали планината по посока Неврокоп с цел да избягат в Гърция, а Димитър Павлов от Дупница се оказа положително, че е извън района на акцията и най-вероятно да се укрива в Дупнишка околия. Относно бандита Димитър Паров, за когото имахме сведения, че се числи в бандата, се оказа, че е убит от самите бандити през м. февруари т.г. заради това, че не е успял да изпълни заповед да убие кмет на гара Пирин, са го заподозрели като човек на властта, в което са били заблудени. Убийството е извършено от водача на бандата Герасим Тодоров в присъствието на други 5 бандити. Трупът бе намерен и вдигнат в присъствието на прокуратурата и местното население и предаден на близките му.
От събраните данни по време на акцията за ликвидиране на бандата, от проучванията, които направихме, впечатленията, които придобихме, и резултатите от цялата акция ние си направихме следните заключения:
Разбойническата банда върлува в такъв район, който действително се оказа удобен за такава проява. Близостта с южната граница, планинският терен са окуражили реакционните елементи. Такова окуражаване и вероятно образуване на нова банда е напълно допустимо и за в бъдеще.
Политическото минало на този край също така способства за създаване на бандата. По тия места на времето са върлували бандите на ВМРО и немалко от техните привърженици са останали непокътнати и досега. Неслучайно част от бандитите, а особено ятаците, са стари ми-хайловисти и активни сътрудници на ВМРО.
Крайно лошото икономическо положение на населението също така е улеснило формирането на бандата. Населението е крайно бедно и никой не му е създал поне перспективи за едно по-друго бъдеще. По тия причини то лесно се е поддало на обещанията, които са му давани от бандата за златна помощ от чужди държави.
Чиновниците в този край – кметове, бирници, магазинери, горски милиционери и др. – са се корумпирали. Повечето от тях са неблагонадеждни, стари грешници и са се маскирали главно в „Звено” и БЗНС…Констатирахме, че населението политически е изоставено. Отечественият фронт и нашата партия (в околията) не са положили никакви грижи за правилното политическо ориентиране на населението, за неговото привличане към делото на Отечествения фронт. Досега почти не са отишли отговорни политически хора, които да организират здрави политически организации, да обединяват прогресивните хора от населението и да изолират реакционните елементи. Ние сварихме почти всички партийни организации разпуснати.
Организацията на „Звено” и БЗНС са провеждали противонародна дейност. Такава вражеска политика са провеждали и по-далечни връзки на „Звено” и БЗНС.
Ние смятаме, че акцията по ликвидиране на бандата започна късно. Нейното ликвидиране е било възможно много преди това, когато е била малобройна, когато базата й сред населението е била много по-слаба…
София, 8 април 1948 г. Оперативен щаб: 1. Д. Капитанов
Рачев
Трифонов”48.
При блокадата на района четата се разкъсва на малки групи, които непрекъснато са в движение. И това е било предварително решено, за да могат по-лесно да се укрият и да се измъкнат от обръча на милицията. Герасим Тодоров, Илия Чопев „вземат посока към връх Баба и лесничейството „Синаница”. При връх Мощиш, около връх Баба, се разделят, като Илия Чопев взема посока към м. Дребако, където е заловен на 17 март, а Герасим Тодоров отива към м. Черно Габере. На 21 март 1948 г. началникът на отдел I на ДС докладва на министъра: „…полагат се усилия за издирването на Герасим Тодоров, о.з. подполковника (Стойне Цветков Бачийски – б.а.) и Метко Дупничанина, към които са насочени най-добрите агенти”. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът на Герасим Тодоров и досега не е открит.
Арестувани са помагачи и членове на нелегални организации, общо 136 души. Справката на ДС за горяните към 5 април 1948 г. е следната: заловени 30, убити 6, в неизвестност 1, освободени 4, или всичко 41 лица. Освободените четирима, предали се доброволно, са поставени на разработка за спечелването им като агенти на Държавна сигурност. От заловените четници и арестуваните помагачи Държавна сигурност успява чрез заплахи и обещание, че ще им пожали живота, да вербува за агенти 27 души. Твърде значителна помощ в последните дни на разгрома на четата оказват братята Кирил и Ангел Бенгюзови.
Горноджумайският областен съд призовава като обвиняеми 77 четници, ятаци и помагачи на четата51. От тях 20 лица са членове на комунистическата партия52. Съдът е призовал към делото само 17 свидетели, съгласувани с органите на Държавна сигурност. В обвинителния акт са включени участниците във въоръжената група на Йордан Райчев, състояща се от 5 души, която е действала в землището на с. Плоски, въпреки че между въоръжената група на Йордан Райчев и тази на Герасим Тодоров не се постига съгласие за общи действия или обединение. На 25 юни 1948 г. съдът произнася следните присъди: на смърт се осъждат 12 души, на доживотен затвор – 15, на 15 г. – 13, на 12 г. – 6, на 7 г. – 10, и др.53.
Светиврачката чета има важно значение в годините, когато горян-ското движение придобива масов характер. Дейността й е насочена към защита на интересите на населението. Но на първо място четата и нелегалните организации извеждат защитата на българщината, обявявайки се против налагането на титовската културна автономия в Пиринска Македония. С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско -оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”53″3."
Редактирано от goga на 16.10.18 10:18.
|
Въоръжената съпротива в Пиринско
