Д-р Стефан Клечков - управителят на Беломорска Тракия, екзекутиран със средновековни методи от гръцките партизани............
В началото на 1942 г. е назначен за областен управител на новоучредената Българска Беломорска област с главен град Ксанти. До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се нови стради и транспортни линии.
Опитите му да се противопостави на депортирането на беломорските евреи останали без българско поданство след отнемането на областта от България след Ньойския договор в 1920 г. от Великите сили са грубо осуетени от немската комендатура. Въпреки бурния му скандал с немските военни власти и изпратените от нето като областен управител телеграми до всички кметове в Беломорието да не се допуска депортиране на евреите, а когато в Ксанти идва телеграма от министър Габровски да изпрати беломорските евреи към Кюстендил, д-р Ст. Клечков издава друго нареждане – да останат всички евреи, които са български граждани, мнозинството от другите на които Антантата е отнела българското поданство и са под немска юрисдикция е вън от властта му да направи нещо. Има обаче запазен протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Ст. Клечков строго наказва офицери от администрацията и стражари, които не са опазвали имуществото в изоставените еврейски къщи. Все пак от транспортираните към Кюстендил евреи той успява да върне обратно в Беломорието 37 евреи, включително известния гинеколог д-р Леви, баща на прочутия днес по цял свят български композитор Милчо Левиев и художника Йоан Левиев и така спасява от сигурна смърт тези десетки хора.На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига телеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се да заминне още на другия ден – 9 септември, но сутринта Радио София съобщава, че в България е извършен преврат и д-р Клечков решава да мине през турската граница с български индустриалци. На 18 септември 1944 година, край Саръшабан българският областен управител е пленен от гръцки партизани и на 13 октомври 1944 г. близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Ст. Клечков казва, че ще го убият. Моли да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там, защото е предаден от „народната власт“ на гръцките партизани от ЕЛАС. Това е равносилно на осъждане на смърт от отечественофронтовска България. Д-р Ст. Клечков и още 15 души от българската администрация на Беломорието са предадени, без каквото и да е решение или искане за това на какъвто и да е гръцки държавен орган на партизаните узурпирали въпреки протестите на гръцкото правителство властта. Ликвидиран е по решение на местен гръцки „Народен съд“. На 13 февруари 1945 година, д-р Клечков е убит по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията, и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Гробът му край Драма е неизвестен.