|
След Василий Втори още един изтребител на населението в Западна България е наречен "българоубиец", а не "македоноубиец". Става въпрос за известния от викингските поетични саги Харалд Сигурсон, който след дълга наемническа служба във Византия, се връща на север и става крал на Норвегия.
Той е наречен "bolgara brennir" от сънародниците си, заради успешните му войни срещу въстаническите войски на Петър Делян.
Саше, забележи, не е наречен "македоно-бренир", а "болгар-бренир".
Въстанието избухва на територията на днешна Македония и обхваща огромна териотория в бившите западни български земи. Половин век след падането на Самуилова България под византийска власт хората, които вдигат оръжие срещу ромейската власт, не са "македонски славяни", а "българи".
Харалд Сигурдсон, останал по-известен като Хардрад, е роден през 1015 г. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030-а, когато Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031-ва те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри. Няколко години по-късно Харалд с дружината заминават за Константинопол, където са наети от императора.
На византийска служба той се отличава в сраженията с арабите в Сицилия, където командва самостоятелно викингско подразделение. А през 1040-1042 г. на него е възложено потушаването на въстанието на Петър Делян - сина на цар Гавраил-Радомир и внук на цар Самул, който прави опит да отхвърли византийската власт и да възстанови българската държава.
Това въстание на Делян е широко отразено от византийските историци Йоан Скилица, Михаил Псел и Йоан Кекавмен. То избухва през пролетта на 1040 г. в днешна Македония и широко се разпространява на юг и изток. Въстаническата войска през Ниш и Скопие се насочила към Солун срещу намиращия се там византийски император Михаил IV Пафлагон (1034-1041), който, изплашен, изоставил "целия си обоз, шатрата си и колкото имал злато, сребро и тъкани" и се отправил към Цариград. Станал господар на положението, цар Петър Делян (1040-1041) разширил обсега на своите действия в различни посоки: една войска под предводителството на кавхана на временно възобновеното Българско царство се упътила на запад и превзела Драч; друга, начело с пълководеца Антим, била изпратена към Елада и при Тива разгромила противопоставилата й се византийска армия; трета войска навлязла в Тесалия. Провъзгласилият се за цар Петър Делян с основната част от войската се установил на стан край крепостта Острово - близо до днешния град Лерин (Флорина).
Обратът в хода на военните действия срещу въстаниците в твърде голяма степен се дължал на предателството на сина на цар Иван Владислав (1015-1018) - Алусиан. Той бил на византийска служба и първоначално се присъединил към въстаналите негови съотечественици. Когато дадената му от Петър Делян 40-хилядна войска претърпяла поражение пред стените на Солун, малко по-късно, по време на един пир в Острово, той ослепил царя и после "избягал при императора в Мосинопол". Там заради извършеното предателско покушение получил титлата "магистър".
Но главната заслуга за разгрома на въстанието принадлежи на Харалд и неговите викинги. Ето какво пише за него Йоан Кекавмен: "След това избухна бунтът на Делян в България. Харалд участва в похода заедно с василевса със своята войска и в борбата срещу враговете извърши дела, достойни за неговото благородство и храброст. След като покори България, василевсът се върна. Впрочем и аз тогава се сражавах за василевса според силите си. Когато дойдохме в Мосинопол, василевсът награди Харалд за това, че той участваше във войната, като го почете с титлата спатарокатдидат".
Но преди това норвежците още през пролетта на 1041 г. удържат редица победи над българските отряди, действайки откъм Атина. Така във византийски ръце се връщат окупираните от българите градове и крепости в Елада, Тесалия и Епир. Решаващи се оказват действията и битката за Солун. Според Йоан Скилица заедно със солунчаните и намиращата се в града войска бил и "отрядът на телохранителите" на императора, в състава на който била Харалдовата дружина. Именно в битката край Солун Харалд разбива основата част от българските войски и пленява ослепения Петър Делян.
Ето така подвизите на Харалд Храдрад са му донесли прозвището Опустошител на българите. То се среща в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, съчинено през 1065 г.
"Чух аз, че силната буря
краля връхлетяла при Тауг,
но опустошителят на българите (Bolgara brennir)
помогнал на брат си много.
Като снел от главата си шлема,
на петнадесет години от рождението си
той се разделил
с умрелия Олаф".
Редактирано от goga на 10.10.18 08:59.
|
Още един "българоубиец"
