Остатъците от великосръбският шовинизъм са основата на негативните процеси в Македония. Той е създаден през епоха, когато границите са можели да се променят с войни. В момента няма разумен човек, който да си мисли, че България и Сърбия биха били оставени да воюват, дори ние да не сме в НАТО. Общо взето, за да не допуснат Турция да си разиграва коня тук, западните държави биха ни умиротворили по твърде неприятен за нас начин.
Война и промяна на границите на Балканите е невъзможна. Т.е. надеждата, че като мобилизират населението си на антибългарска основа сърбите могат да постигнат нещо е голяма глупост. Въпреки това рефлекса и модела по който се възпроизвежда омразата към българите в Сърбия съществува. Същото е и в Македония. (Там дори има нещо парадоксално - България в масовата перцепция е враг, а Турция е най-добър приятел, при все, че турците подкрепят албанците и ако действително нещо лошо се случи Турция ще се грижи за интереса на албанците, но не и за този на македонците. Т.е. има пълно разминаване на това, в което вярват македонците и това, което е действителността.).
Сърби и македонци ни мразят, защото така ги учат в училище. До преди няколко години във форума участниците македонци подхвърляха откровени расистки нападки - жолти татари, монголи и т.н., за да не им останат длъжни други форумци им викаха хунзи. В българското образование не се пропагандира омраза нито към македонци, нито към сърби. Само много внимателно училите история може да са запомнили, че по времето на Борис и Симеон сме воювали със сърбите.

Всъщност македонският проблем е най-вече плод на сръбската великодържавна и шовинистична политика, действително намерила подкрепа и от Великите сили, най-вече Англия и Русия.
Българската държава, ако се приеме, че е в по-силна позиция като член на ЕС и НАТО трябва да употреби влиянието си и да иска премахване на расистките и антибългарски постановки в сръбската историческа наука и образование, а не да приема нещата за даденост.