Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 14:48 26.04.24 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Визионери или предатели
Автор komitaO3126319 (български)
Публикувано17.09.18 19:06  



Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

Печата се по оригинала от НБКМ - БИА, ф. 5, арх. ед. 3, л. I и сл.



Принапомнювание (мемоар), отправено на
Н. И. В. султана от Тайния централен български комитет
на негово императорско величество султан Абдул Азис Хана,
милостивейший наш господар и отец


Ваше Величество!



Ivan Kasabov 1878 Foto Kosta Nikolov RazmovВ живота на народите достигват епохи, в които търпението и мълчанието са повече гибелни и за тях, и за правителството им и следователно по-достойни за осъждание, нежели заявяваниятя на техните нужди и желания.

Съдбата на секий человек частно, както и на секий народ въобще, е в ръката на всемогъщото същество, което управлява вселенная. Тая истата съдба е турила преди четири века нас, българите, и милото наше отечество под властта на славните завоеватели, които основаха Османската империя в Европа.

Дотогава нашите предеди бяха навикнали сея да победяват и едвам храбрите завоеватели султан Мурат, Баязит Илдъръм и Мохамед II-ий можаха да ги победят.

Дали е било чувство на народний гордост, или на гражданска добродетел дълбоко вкоренено в сърцата на последните наши царе Ивана Шишмана, Георгия Стратимира и Асеня четвертаго, та не са възпретили да просят мир и милост от силните султани, както правеха тогава сърбските князови, а особено молдово-влашките воеводи?!

Ний не щем да придирваме тайните на историята за онези, които са възтержествували юнашки, и за онези, които са паднали славно; ще кажем само, че такава е била съдбата, която провидението ни било назначило.

Даже и днес само бог знае тайните причини на въздигането и на отпадането на народите; бог сам познава бъдущността, която е запазена за най-силните империи, както и за най-паресаните народи.

При всичко това твърде е очевидно, че една нова ера се готви на Въсток, и не е нуждно да се отваря книгата на съдбините, за да разумей человек, че сме вече в предверието на коренни променения.

В едно такова критично положение на Отоманската империя, положение не по-малко критическо и за българския наш народ, пред всяка друга постъпка по-разумно ще да е той да си изкажи на своя Августейший монарх своите страдания и истински желания.

Истинский орган на българския народ, който е най-многочисленний между народите, които провидението е турило под Вашия власт, ний дигаме глас в неговото име, като сме уверени, че тойзи глас ще ся чуй и че законните негови желания ще ся изпълнят.



За политическата самостоятелност:


Член 1. Правителство народно и съставно (конституционално).

Член 2. Българиа със сичките провинции, населени от българи да ся определи и назове „Българско царство“.

Член З. Това Българско царство да зависи политически от Османската империя и да има винаги за свой цар императора на Великия девлет от Ислямбол Н. И. В. султан Абдул Азиса и неговите наследници, които да притурят до титлата „султан на османлиите“ и онъзи „цар на българите“.

Член 4. Негово Им. Величество султана да идва винаги да ся венчава като цар на българите в една от старите столици на българското царство, която ще му ся определи от Народното събрание.

Член 5. Царството да ся управлява от един царский наместник, християнин, избран от народното представителство и припознат от султана.

Член 6. Царския тоз наместник да бъде след Негово Вел. султана глава на държавата, на управлението и на изпълнителната сила, върховен началник на българската войска и изпълнител на правосъдието.

Член 7. Царския наместник да управлява царството с помощта на един съвет, на който членовете да бъдат изключително българи, избрани от народното представителство. - Членовите на тоз съвет да разделят властта помежду си секий от тях да бъде началник на едно отделение; да имат правото на първоначинание (initiative) за изработването на предначертанията (проектите) за закони и на предначертанията за бюджета на държавата, които предначертания след удобрението на народното представителство да ся поднасят на високото потвърждение на царския наместник; да бъдат под взаимна отговорност за делата си и заради това никое решение на царския наместник не ще има законна сила, ако не бъде подписано и от членовете на съвета.

Член 8. Народното представителство да се състави от едно определено число членове, които да представляват сичките български населения. Те да ся избират от народа по вишегласие според особен един избирателен закон без най-малкото намествание от страна на правителството.



Организация и надъжности на събранието:



329px Abdulazizа) Времето за свикването му, както и траението на годишните му редовни заседания да ся определи от закона. В случай нужди, то да ся свиква и на извънредно заседание... да известява свикването му. б) Неговите заседания да бъдат публични и да стават винаги в столицата на царството, в) То да ся отваря или лично от Н. И. В. султана, Августейшия наш цар, или от царския наместник с Императорско слово, г) Събранието да има право то да отговаря чрез адрес на това Императорско слово, както и правото да попитва, д) Да има надзор връх сичките дела на правителството, е) Да има право да обвинява и дава под съд членовете на правителството, ж) Да има право да разисква предначертанията за закони, които би му представило правителството, да ги одобрява или да ги отблъсква, з) Да изпитва полезността или нуждата от законите, които би трябвало да ся издадат, и да иска от правителството да му представи предначертанията за тях, и) Да има право да си изработва вътрешните регуламенти, да избира от средата си свойа председател, своите подпредседатели и пр.

Член 9. Въсточната православна религия да бъде господствуваща религия на държавата.

Член 10. Правосъдието да ся води по особените български закони, които ще издаде събранието.

То да бъде отделно и независимо от административната част. Съдилищата да решават в името на закона и на царския наместник. В столицата на царството да имаме един върховен двор правосъдия, който да пригледва решенията на съдилищата, да ги одобрява или да ти уничтожава.

Член 11. Българското царство да има свойа народна войска, отделна и организована по новите ситеми и според особен един закон.

Началниците на войската, както и нейните свещеници да бъдат българи. Униформата на войската да бъде военнийа народен костюм. Знамената ия да носат от една страна Императорския герб, а от друга Лева, който е герб на България. Тя ще съучаствува заедно с Импероторската армиа в сяко дело, което ся отнася към защитата на общото отечество; нейните дела ще ся ограничават само в Европа.

Член 12. Да ся определи един данък, който Българското царство да плаща на империята годишно и който да ся минува сяка година редовно в бюджета на царството.

Член 13. Българскийа език да бъде официалнийа език на царството.

Член 14. Сяка гражданска и политическа свобода да ся обезпечи, напр. свободата на печата, на говора, на събранията, на публичните разговорки, за разискването на политически и обществени питания и пр. както и личната свобода, жилищната ненарушимост и вероизповедната търпимост.

Член 15. Градските и селски общини да си имат съветите за да си управляват местните дела независимо от правителствената админидтрация според един особен закон.



За българската черкова


Чл. 1. Българската черкова да ся възстанови, както е била в старост, т.е. самостоятелна и независима от сяка друга черкова, под наименование „Българска православна черкова“.

Чл. 2. Българската православна черкова, като няма освен Исуса Христа за своя невидима глава, за да има един патриарх българин за своя видима духовна глава, който да ся избира от Народното събрание между членовете на българското духовенство.

Чл. 3. Патриарха да управлява черковата с един Синод, съставен от лица мирски и духовни, избрани от Народното събрание.

Чл. 4. Правителството и събранието да определя една комисия, съставена от духовни и мирски сили, за да изработи особените закони, които ся отнасят към избирането на патриарха, на членовете на Синода и техните надлежности, както и към управлението на черковата. Тези закони да бъдат в сичко съобразени с началата и каноните на Въсточната православна черкова и да ся удобряват от събранието и от царското правителство.

Чл. 5. Патриаршескийа престол, какот и Синода да си имат винаги седалище в столицата на царството.

Чл. 6. Сичките стари правила и привилегии на Българската черкова да ѝ ся повърнат какот и епархиите, коита ся зависяли от старите български патриаршии: Търновска, Охридска и Ипекска.

Нейната власт да ся простира връх сичките Християнски населения на епархиите ѝ.

Желанията на българския народ само с този способ и само чрез едно Народно събрание тъй съставено могат да ся удовлетворият. Сяка друга мярка ще бъде недостатъчна; сяко друго събрание, съставено по други основи, не ще изразява истинни пожелания на българския народ и тъй не ще припознае неговите дела и ще отклони от себе си сяка отговорност.

Българскийа народ пред сека друга постъпка, като подава това принапомнювание на В. И. Вел., изпълнява една от най-големите си длъжности. Но ако за зла чест гласа му остане без отзив, страшната отговорност за следствията, които биха могли да произлязат, ще падне връх онези, които биха зели в презрение законните желания на един народ верен, предан и покорен.

Тъзи наша постъпка не ни е вдъхната от някакво чуздо влияние. Това принапомнювание, писано в средата на българския народ от него, изгражда истинските негови желания.

Следователно верни поданици на В. Императорско Величество и истинний орган на българския народ, в името на шест милиона българи, в името на четири века страдания, в името на духа на преосвещението и правдата на 19 век, за честта и славата на В. Императорско Величество, за спасението и достолепието на империята на османлиите, ний искаме изпълнението на желанията на българския народ, за да можем синца едногласно да викаме: Да живей Негово Императорско Величество Абдул Азис Хан, султан на османлиите, цар на българите!



1867, Таин централен блъгарский комитет

С някои допълнения мемоара е изпратен и до руския император Александър II, френския император Наполеон III, пруския крал Вилхелм I, пруския канцлер Ото фон Бисмарк и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос[3]. Издава вестник „Народност" (1867 – 1869)

Редактирано от komitaO3126319 на 17.09.18 19:08.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Визионери или предатели komitaO3126319   17.09.18 19:06
. * Re: Визионери или предатели mulcho   17.09.18 19:39
. * Re: Визионери или предатели goga   17.09.18 19:45
. * Re: Визионери или предатели komitaO3126319   17.09.18 20:07
. * Re: Визионери или предатели croesus   17.09.18 19:47
. * Re: Визионери или предатели croesus   17.09.18 19:55
. * Re: Визионери или предатели komitaO3126319   17.09.18 20:05
. * Re: Визионери или предатели cumanich126454   17.09.18 20:10
. * Re: Визионери или предатели komitaO3126319   17.09.18 20:14
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.