РАЗГОВОР С ТЯХ

Що гърмиш, Българска стара Мораво?
Що шумят празнично твойте талази?

Морава

Зрелище вчера видях величаво:
Българско войнство ме пръв път прегази.

- Вардаре буйни, що тъй светлееш?
Песен омайна и нова ти пееш?

Вардар

Български синове, млади витязи
с лаври минаха над мойте талази!

- Шар снежноглави - на чуките царят, -
що от теб идат тез странни ехтежи?

Шар

Чух съдбоносни ура и гърмежи -
мойте ги екове още повтарят.

- Що зеленееш, Бабуно, срез зима...
Лаври по твойте плещи зацъфтяха!

Бабуна

Пролет ми лъхна и Бог подмлади ма:
дивни юнаци през мен прелетяха.

- Охридско езеро, гладко, кристално,
що се вълнуваш, шумиш триумфално?

Охридско езеро

Вест ме зарадва за славна победа:
левското знаме във мен се огледа.

Черна река, що тъй с бранове мътни
пееш гръмовно из тъмни усои?

Черна река

Славя аз подвизи нови, безсмъртни,
що тук извършиха родни герои.

- Що си запял и ти, Дрине, далеки?
Драгост велика крий твойта песница.

Дрин

Драгост и радост: чуй, ази съм веки
нова на младото царство граница!

- Преспанско езеро, твойте талази
що се с такава заплискаха сила?

Преспанско езеро

Сянката виждам на цар Самуила,
тука дошла да се радува с нази.

Декември 1915 г.
Иван Вазов