Глупост, та дрънка. На мен ми е странно да не разбираш (приемаш?), че е напълно нормално човекът да пише по този начин. Предполагам - само предполагам, че те биха казали "ако е българин, трябва(ше) да се постарае да научи книжовния език". Но това явление според мен не идва толкова от отношението към шльокавицата като югославско творение, а от странната нетърпимост у нас изобщо към всеки говор, различен от приетия за книжовен. Почти символично е това, че най-върлите антидиалектисти за всеки "селянин", който според тях говори неправилно, употребяват израза "първо да научи български", "не знае български" и пр. Имам предвид "селяни" от вътрешността на нашата страна, които използват в една или друга степен диалектни обороти.

Малко офтопик. В криминалетата (я друго не четем*) например на Дона Леон, където действието се развива в Италия, повечето от героите говорят на местния си диалект във всекидневието и включват на книжовен италиански само при особена нужда. Едва ли описаното не отговаря на действителността. Подобно е май при немскоговорещите. Вярно, че това са големи езици, с голям брой говорещи и сериозни разлики между диалектите, които не могат да се заличат толкова лесно, но подозирам, че изчезването им у нас се дължи и на тази нетърпимост също.
____________
*Изразът в случая е с произход от Шопско, а не от Скопско. В предишната фирма, в която работел моят човек, веднъж се случило да връчат на служител на техен клиент продукта, който им доставят, заедно с документацията към него (функции и използване). Човечецът с достойнство тръснал документацията на масата и заявил: "Я такова не четем". На мен ми хареса и го употребявам при всеки възможен случай.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”