Ако разширим темата - за белия и червения терор - истината е, че е имало изроди и садисти и от двете страни.

Примерно, наскоро попаднах на едно изследване за Гешев и съветските парашутисти и подводничари. В тези истории има, както чист патриотизъм и високо гражданско съдзнание - обикновени хора почти с голи ръце залавят изпратените от Москва терористи, така и мрачни истории. Млада комунистка от софйските бойни групи бяга при шумкарите в Кюстендилско. Отива с още един в някакво село да агитира. Вместо да се изниже тихомълком, решава да мине през мегдана. Там, за нейно нещастие, има трима души под сянката на местната кръчма - кметът, някакъв стражар и местен селянин. Вижда им се подозрителна и я спират. Тя тръгва да бяга, стреля с пистолет - настигат я, повалят я и арестуват. Не сигнализират веднага на официалните власти. Една нощ местни "патриоти" я бият, изнасилват, проявяват неоправдан с нищо садизъм - изнасилват я с палки, дръжки, уринират върху нея и т.н. Такива не мога да ги оправдая. С право са им светили маслото около 9-ти септември.
Мисълта ми е, че е имало озверяване и от двете страни. Но червеният терор е в пъти по-жесток и мащабен. И по-лошото - пагубен за българската кауза.

Нашите комунисти да бяха патриоти, много неща бихме им простили. Но предателството към българите в Македония и Западните Покрайни, а и към тези в Бесарабия - никога!

Редактирано от goga на 17.08.18 14:00.