Ами в общи линии и това е логиката на продължителните технологични войни: тези в които е инициативата първоначално, т.е. агресорите, разполагат с добри и опитни пилоти до един момент, но когато я загубят и вече се налага да водят отбранителни боеве са изчерпани от към асове, измрели в битки и обратно, притискащите ги страни в този момент са в апогея на създаване на добри пилоти и разбира се с неизчерпаем ресурс от тях. Реактивните да, шокирали са съюзниците, без възможност за противодействие, а в по-малка степен пък ракетната авиация е в тази роля. Тя просто няма същото бъдеще, но това е ерата на ракетното и реактивно пионерство във въздуха. Инак и витловите месери и фокери свалят като зрели круши американските боинги, докато последните не започват да бъдат придружавани от изтребители и става трудно. За реактивните трудността идва от точния прицел поради високата скорост на сближаване, но и на това му намират немците цаката.